Александър Дюма
Графиня Дьо Шарни (137)

136.
Удобният случай

Както вече казахме, истинската война се разви между улица „Генего“ и Тюйлери, между кралицата и госпожа Ролан.

Странно нещо! Двете жени имаха такова влияние върху съпрузите си, което отведе и четиримата до смъртта. Само че всички отидоха дотам по противоположни пътища.

Събитията, които току-що разказахме, се бяха случили на 10 юни. На единайсети вечерта Серван влезе много радостен при госпожа Ролан.

— Поздравете ме, скъпа приятелко! — каза той. — Имах честта да бъда изхвърлен от съвета.

— Как така? — попита госпожа Ролан.

— Ето буквално как стои работата. Тази сутрин се явих при краля, за да го въведа в някои от делата на моя департамент и след като свършихме с тях, разгорещено го атакувах по въпроса за лагера за двайсетте хиляди души. Но…

— Но?…

— При първата дума, която казах, кралят ми обърна гръб в много лошо настроение. И тази вечер, в името на Негово величество, господин Дюмурие дойде да вземе обратно от мен портфейла на военното министерство.

— Дюмурие?

— Да.

— Той играе в това една мръсна роля, която не ми харесва. Попитайте Ролан какво му казах за този човек в деня, когато го видях за пръв път… Впрочем предупредиха ни, че той непрекъснато се съвещава с кралицата.

— Той е един предател!

— Не, той е амбициозен човек. Идете да потърсите Ролан и Клавиер.

— Къде е Ролан?

— Дава аудиенции в Министерството на вътрешните работи.

— А вие какво ще правите през това време?

— Ще напиша едно писмо, с което ще ви запозная, като се върнете… Вървете.

— Вие наистина сте знаменитата богиня Разум, която философите призовават от толкова дълго време.

— И която съзнателните хора са намерили… Не се връщайте без Клавиер.

— Тази препоръка вероятно ще стане причина за известно закъснение.

— Имам нужда от един час.

— Работете! И нека духът на Франция ви вдъхновява!

Серван излезе. Едва вратата се беше затворила, когато госпожа Ролан вече седеше до бюрото си и пишеше следното писмо:

Сир,

Днешното състояние на Франция не може да продължи дълго време — това е едно кризисно състояние, в което насилието е достигнало най-висока степен. Всичко ще завърши с един скандал, който трябва да заинтересува Ваше Величество, доколкото засяга цялата империя.

Имайки честта да се радвам на доверието ви и да бъда поставен на един пост, на който ви дължа истината, ще се осмеля да ви го кажа. Това е едно задължение, наложено ми от самия вас.

Французите си съставиха една конституция, която създаде недоволства и бунтове. Мнозинството от нацията иска да я запази. То се е заклело да я защитава с цената на кръвта си и с радост вижда, че войната (гражданската!) му предлага един велик начин да я утвърди. При все това малцинството, хранещо надежди, обедини всичките си усилия, за да получи предимство. Оттам идва и тази междуособна борба между законите, тази анархия, от която стенат добрите граждани и която зложелателите имат грижата да използват като повод, за да клеветят новия режим. Оттам е и предизвиканото навсякъде разделение, защото никъде няма безразлични. Нужни са или триумфът, или отмяната на конституцията. Действа се, за да бъде подкрепена или свалена. Ще се въздържа да разглеждам каква е самата конституция, за да разсъждавам само върху онова, което обстоятелствата изискват, и поглеждайки въпроса, доколкото е възможно отстрани, ще потърся онова, което би могло да се очаква и което е подходящо да бъде поощрено.

Ваше Величество се радва на големи пълномощия, които смята, че принадлежат на монархията. Израснал с мисълта, че трябва да ги запази, той не може да гледа с удоволствие как му ги отнемат. Желанието да накара да му ги върнат е също толкова естествено, както и съжалението, когато вижда тяхното унищожаване. Неговите чувства, които принадлежат на природата на човешкото сърце, е трябвало да влязат в сметките на враговете на революцията. Тези настроения не могат да убягнат на нацията и подхранват недоверието у нея. Ваше Величество има постоянно пред себе си алтернативата да се поддаде на първоначалните си навици, на личните си вълнения или да направи жертвите, продиктувани му от философията и изисквани от необходимостта, от което следва, че или трябва да насърчава бунтовниците, безпокоейки нацията, или да я умиротвори, присъединявайки се към нея. Всичко има своя край и този на нерешителността е дошъл.

Може би Ваше Величество би могъл да се присъедини откровено към онези, които твърдят, че реформират конституцията? Или пък великодушно да се обрече без всякакви резерви на нейния триумф? Това е истинският въпрос, на който настоящото състояние на нещата прави решението неизбежно.

Колкото до онзи метафизичен въпрос дали французите са узрели за свободата, неговото обсъждане сега не води до нищо. Защото не става въпрос да се преценява какво ще стане с нас след един век (от днес нататък), а да се види на какво е способно сегашното поколение.

Декларацията за правата на човека стана едно политическо евангелие, а Френската конституция — религия, за която народът е готов и на смърт. И така увлечението е стигнало дотам, че понякога заменя закона. И когато той не е достатъчно рестриктивен, за да удържи смутителите на реда, гражданите си позволяват да ги накажат сами. Това е причината, поради която имотите на емигрантите или на лицата, за които се знае, че принадлежат към тяхната партия, са подложени на опустошение, вдъхновявано от отмъстителността. Затова толкова департаменти бяха принудени да вилнеят срещу свещениците, които общественото мнение беше обявило за виновни, и те бяха превърнати в негови жертви.

В този сблъсък на интереси всички чувства придобиха оттенъка на страст. Родина не е само една дума, която въображението разкрасява. Това е едно същество, на което се принасят жертви, към което човек се привързва все повече всеки ден поради грижите, които създава всеки ден, и което е обичано заради онова, което е, а не заради онова, което се надяваме да бъде. Всички посегателства над нея са начин да бъде разпален ентусиазмът към нея.

До каква точка ще се покачи този ентусиазъм в мига, когато вражеските сили, събрани отвън, се обединят с вътрешните интриганти, за да нанесат най-пагубни удари?

Брожението във всички части на империята е крайно. То ще избухне по един ужасен начин, освен ако разумното доверие в намеренията на Ваше Величество не успее да го успокои. Но това доверие няма да се изгради с протести. То може да има за основа само факти.

За френската нация е очевидно, че нейната конституция може да работи; че нейното правителство ще има цялата мощ, която му е необходима, от момента, в който Ваше Величество, искайки непременно триумфа на тази конституция, подкрепи законодателното тяло с цялата мощ на изпълнителната власт, когато отнеме всеки предлог за безпокойство от страна на народа и всяка надежда на недоволните.

Например бяха приети два важни декрета. И двата засягат основно общественото спокойствие и благополучието на държавата. Закъснението на тяхното одобряване вдъхва недоверие — ако то продължи, ще предизвика недоволства и, трябва да го кажа, при настоящия кипеж на духовете, недоволствата могат да доведат до всичко!

Няма вече време да се отстъпва, няма начин да се отлага. Революцията е извършена в умовете. Тя ще бъде довършена с цената на кръвта и ще бъде циментирана от нея, ако мъдростта не предвиди нещастията, които все още е възможно да се избегнат.

Зная, че някои могат да си въобразят, че са в състояние да удържат всичко с крайни мерки — но когато бъде пусната в действие силата, за да бъде принудено Събранието, когато в Париж и околностите му зацари страх, разделение и вцепенение, цяла Франция ще се надигне с възмущение и, разкъсвайки се в ужасите на една гражданска война, ще разгърне онази мрачна енергия, майка на добродетелите и престъпленията, която винаги е пагубна за онези, които са я предизвикали.

Спасението на държавата и щастието на Ваше Величество са неразривно свързани. Нито една сила не е способна да ги раздели. Жестоки мъчителни страхове и сигурни нещастия ще обкръжават трона ви, ако той не е опрян на основите на конституцията и укрепен от мира, който неговата подкрепа трябва в края на краищата да ни осигури.

И така настроенията на умовете, ходът на нещата, политическите съображения и интересът на Ваше Величество правят абсолютно необходимо и задължително присъединяването ви към законодателното тяло и отговора на пожеланията на нацията. Те превръщат в необходимост онова, което принципите представят като задължение. Но естествената чувствителност на този предан народ е готова да намери там мотив за признателност. Жестоко са ви измамили, сир, когато са ви внушили, че е добре да сте далеч и да не вярвате на този така лесно затрогващ се народ. Нека народът види, че вие сте решен да накарате да заработи тази конституция, с която той свързва щастието си, и много скоро вие ще сте обектът на неговите благодарности.

Поведението на свещениците на множество места, предлозите, които подклаждат фанатизма на недоволните, накараха да бъде приет един мъдър закон срещу размирниците. Нека Ваше Величество го одобри! Изисква го общественото спокойствие, а благополучието на свещениците настойчиво моли за това. Ако този закон не влезе в сила, департаментите ще бъдат принудени да го заменят, както правят навсякъде, с жестоки мерки. А разгневеният народ ще го замени с изстъпления.

Опитите на враговете ни, бунтовете, станали в столицата, извънредното безпокойство, създадено от поведението на вашата гвардия, и съдържащите се свидетелства за удовлетворение, които Ваше Величество дава в една наистина неполитична при дадените обстоятелства прокламация, местоположението на Париж и близостта му до границите карат да се чувства нуждата от един военен лагер в съседство с него. Тази мярка, чиято мъдрост и спешност поразиха и най-добрите умове, чака само одобрението на Ваше Величество. Защо трябва тези закъснения да изглеждат като съжаление от ваша страна, когато бързината би спечелила всички сърца за вас! Опитите, които вече направи Генералният щаб на Националната гвардия срещу тази мярка, карат да се заподозре, че се действа по внушение отгоре. Декламациите на някои възмутени демагози вече будят подозрения за техните отношения със заинтересуваните от отмяната на конституцията. Общественото мнение вече компрометира всичките намерения на Ваше Величество. Още малко отсрочка и огорченият народ ще види у своя крал неприятел и съучастник на заговорниците!

Справедливо небе! Винаги ли ще поразявате слепешком могъщите на земята! И те винаги ли ще получават само съвети, които ги влекат към гибелта им!

Зная, че строгият език на истината рядко е приеман близо до трона. Зная също така, че защото никога не бива чут, революциите стават необходими. Зная също така, че съм длъжен пред Ваше Величество не само като гражданин, подчинен на законите, но (също така) и като министър, удостоен с доверието ви и облечен във функциите, които то предполага. И не познавам нищо, което да ми попречи да изпълня един дълг, който осъзнавам.

В същия дух ще повторя отново на Ваше Величество и представата си за задълженията и ползата от изпълнението на закона, който предписва да има секретар в съвета. Самото съществуване на закона говори така могъщо, че изпълнението му изглежда дълг, който трябва да бъде следван незабавно. Но е важно да се използват всички начини, за да се запазят при обсъжданията така необходимите сериозност, мъдрост и зрелост — а за отговорните министри трябва да има начин да се констатират техните мнения. Ако това беше направено, нямаше сега да се обръщам писмено към Ваше Величество.

Животът е нищо за човек, който поставя задълженията си над всичко — но след щастието да ги е изпълнил, (единственото) благо, към което е чувствителен, е това, да докаже, че ги е изпълнил с вярност. И това дори е задължение на общественика.

 

10 юни 1792 година, IV година на Свободата

Писмото току-що беше привършено. То беше написано на един дъх, когато Серван, Клавиер и Ролан влязоха.

С две думи госпожа Ролан изложи плана на тримата приятели.

Писмото, което щяха да прочетат между тримата, щеше да бъде прочетено отново на другия ден на отсъстващите трима министри: Дюмурие, Лакост и Дюрантон.

Те или щяха да го одобрят и да добавят своите подписи към този на Ролан, или да го отхвърлят, а Серван, Клавиер и Ролан щяха да подадат колективно оставка, мотивирана с отказа на техните колеги да подпишат едно писмо, което на тях им се струва, че изразява истинското мнение на Франция.

Тогава щяха да депозират писмото в Националното събрание и повече нямаше да има съмнение във Франция относно причината за напускането на тримата министри патриоти.

Но не стана точно така. На другия ден, след прочитането на писмото от Ролан пред Дюмурие, Дюрантон и Лакост, и тримата одобриха идеята, но имаха различия по начина на изразяване. Накрая те отказаха, казвайки, че е по-добре да се явят лично при краля.

Това беше начин да се заобиколи въпросът.

Същата вечер Ролан изпрати на краля писмото, подписано единствено от него.

Почти веднага Лакост връчи на Ролан и Клавиер известията за уволнението им.

Както беше казал Дюмурие, удобният случай не се забави.

Беше вярно също така, че кралят не го бе пропуснал.

На другия ден, както беше уговорено, писмото на Ролан беше прочетено от трибуната по същото време, когато съобщиха за уволнението му и това на неговите колеги Клавиер и Серван.

Събранието обяви с едно огромно мнозинство, че тримата уволнени министри са „много заслужили пред родината“.

Така войната беше обявена и вътре в страната, както и отвън.

Събранието не чакаше нищо друго, за да нанесе първите удари, освен да научи какво ще направи кралят по отношение на двата декрета.