Моника Пец
Дамски вторници (80)

80.

— Отново за четирима? — попита внимателно Том.

— Също като миналия месец — отвърна Каролине.

Беше първият вторник на месеца и тя очакваше останалите на масата до камината в „Ле Жарден“.

Том взе от масата табелата за резервация и петото блюдо. Люк го наблюдаваше с непроницаема физиономия. Изминаха няколко седмици, докато разбере какво се е случило на екскурзията във Франция. Още не можеше да свикне с това. Ако той чувстваше празнотата на петото място толкова силно, то какво ли им беше на приятелките?

В коридора имаше цял куп картички, които неговите дами му бяха изпращали през изминалите месеци. На едната беше Масив дьо ла Клап и бе подписана и от петте. До нея лежаха картички от Юдит, която от месеци работеше безплатно в един санаториум. Други три ги беше писала Ева на път към Сантяго де Компостела. Последната пристигна от нос Финистере. „На скалата трябва да се остави нещо от екипировката. Като знак, че пътят е свършил. Аз оставих там една своя стара снимка“, пишеше тя на гърба на картичката. Люк трябваше два пъти да погледне, докато установи, че възторжено влязлата в бирарията елегантна и освежена дама е Ева. С модерното си палто и без небрежната конска опашка тя изглеждаше с десет години по-млада.

— Умирам от глад — прошепна му тя, докато Люк галантно й помагаше да съблече връхната си дреха.

— Още не сте яли у дома?

Ева поклати глава.

— Нито пък съм готвила. Ще си претоплят нещо в микровълновата. — Напоследък свикна да живее с грозящата опасност антиоксидантите да се изгубят. Нещо повече: беше на път да направи още една крачка напред.

Тя гордо показа на Каролине новия си костюм. Не беше свалила нито грам, но вече не криеше закръглеността си.

— С какво още ще ме изненадаш днес? — попита смаяно Каролине.

— Лекарката, сещаш се, с която изминах последните сто и двайсет километра. В болницата при нея търсят заместник по време на отпуските. Утре мога да отида на интервю. Така добре ли съм?

Тя направи умел пирует пред Каролине, която възторжено кимна. Люк се улавяше как вдига палец за дамите.

— Ако ти трябва почистващ персонал, да ме имаш предвид! Свободна съм — извика един глас отзад. Вътре влетя Кики. Както винаги, тя изглеждаше малко отнесена.

— Старият Талберг не го ли прие вече?

Кики поклати тъжно глава:

— От години не съм имала толкова свободно време.

Люк знаеше, че Талберг я е уволнил седмица след легендарната среща на игрището за голф. На масата на петте дами се беше обсъждало надълго и нашироко дали Кики да си търси правата по съдебен ред. Накрая тя реши да не го прави. Не искаше да всява раздор в семейството. Надяваше се, че серията вази ще улесни достъпа й до други фирми, тъй като вази се произвеждаха. Люк всеки ден очакваше да му изпратят двайсетте екземпляра, които бе поръчал за бирарията си.

— Затова пък тя живее с Макс. Така говорят в голф клуба — обяви Естел, която междувременно също беше влязла.

Както винаги, с перфектен стил. С перфектен маникюр. Тя считаше, че дължи това на баща си, който цял живот се е ядосвал на грубите си ръце. Някои ходеха на гробищата, за да почетат мъртвите си близки. Естел ходеше на маникюр.

— Заедно ще си купим мебели — потвърди Кики. — Макс — фотьойлите, аз — дивана. В случай че нещо не потръгне.

Люк тайничко се подсмихна. След катастрофите с Матийо, Михаел, Робърт и кой ли още не това беше огромна крачка за Кики. Нов етап, така да се каже.

— Ами ти? — Ева погледна към Каролине.

На масата до камината настъпи тишина. Всички очи се насочиха към хладната адвокатка, която през изминалите месеци вече съвсем не изглеждаше толкова хладна. Люк, който се беше запътил към кухнята, за да сервира предястията, спря. Това го интересуваше повече от всичко друго. Той беше приготвил нещо специално за своите пет дами. Нещо, което нарушаваше неписаното правило, към което той се беше придържал петнайсет години. Нещо, което щеше да изненада дамите. Люк напрегнато се заослушва какво ще отвърне Каролине.

— В новия апартамент липсва почти всичко — каза тя. — Печка, етажерки, празни приказки. Миналата седмица бяхме с Фийн в мебелния магазин. А през уикенда Винсент ще донесе останалите кашони. Ще стане.

Приятелките я погледнаха мълчаливо. Това го бяха чували от Каролине. Който искаше да знае нещо, трябваше да се научи да мълчи.

— Понякога се виждаме с Филип. Много си говорим — продължи тя. — Трудно е.

Една батарея чаши за шампанско се катурна и намокри Каролине. Люк се сниши. Не си беше представял така началото на своето начинание.

До масата до камината стоеше една гледаща засрамено Юдит с огненочервена коса. В ръцете си смутено въртеше таблата.

— Доминик ми показа как да прислужвам. Но там нямаше шампанско.

Каролине се втренчи в нея така, сякаш току-що се беше приземила с космически кораб. Люк потри нервно ръце. Той се надяваше, че познава своите дами достатъчно добре и че правилно е интерпретирал подочутото откъм масата до камината. Когато през първите две седмици след края на поклонничеството на обяд идваха само Ева, Каролине и Кики, те не пропускаха да споменат Юдит. Месеци наред заглаждаха острите ръбове на гнева. „Как ли е Юдит?“, се питаха все по-често те. След Лурд нито една от приятелките не бе имала контакт с нея. Когато през последната среща във вторник хвана Каролине да чете в коридора картичките от Юдит, Люк разбра, че трябва да действа. Написа на Юдит картичка до Франция. С днешната дата. А под нея — няколко кратки думи: „Не забравяйте отново, че това е първият вторник на месеца.“ В осем без двайсет Юдит се появи в „Ле Жарден“. Беше притеснена, несигурна.

Ева първа наруши тишината, възцарила се на масата до камината след появата на Юдит.

— Изяснихте ли се с Доминик? — попита тя.

Юдит поклати глава.

— Не сме си говорили в действителност. Радвах се, че ме приема като част от екипа си. Това означаваше много за мен.

— И ти издържа на това четири месеца? — попита Кики.

— Най-хубавото там е, че нямаш време да размишляваш. Трябва да наглеждаш гостите. За първи път имах усещането, че върша нещо смислено.

Отново настъпи тишина. Каролине бършеше с една кухненска кърпа последните остатъци от шампанско по панталона си. Дори и след като вече нямаше какво да се бърше. Юдит се огледа неуверено за Люк. Той й кимна незабелязано.

— Всеки първи вторник си мислех за вас. Липсвахте ми — призна Юдит.

Каролине помисли още малко, чудейки се как да подходи в тази ситуация.

— Толкова често се питах как си — обърна се Юдит направо към Каролине. — Не посмях да ти се обадя.

Люк затаи дъх. Сега щеше да се разбере дали е преценил правилно ситуацията. Каролине стана безмълвно и дръпна петия стол изпод масата.

— Искате ли ме още? — попита Юдит.

— Без теб кръгът не е пълен — отвърна Каролине.

Юдит беше трогната. И после прегърна Каролине толкова силно, като че ли искаше да смачка своята нова стара приятелка.

Люк засия с цялото си лице. Той даде знак на Том отново да напълни чашите с шампанско. Малко по-късно Естел вдигна своята:

— За приятелките.

Чашите се чукнаха със звън, след което гласовете на неговите пет дами изпълниха помещението. Чак сега Люк си даде сметка колко много му е липсвало високото говорене една през друга, което от петнайсет години изпълваше бирарията му всеки първи вторник на месеца.

— Поклонническото пътуване те учи да преодоляваш трудностите в живота — издекламира малко патетично Ева.

Люк я разбираше. Ако сега не беше моментът да си патетичен, то кога друг път?

— Какво толкова ви донесе пилигримството? На мен нищо — възмути се Естел.

— Просто не си признаваш — прекъсна я Кики.

— Добре де, мазоли на краката — отстъпи Естел. — Това брои ли се за промяна?

— Мислиш ли, че Фридо щеше някога да ме оцени, ако се бях отказала през онази първа сутрин? — намеси се Ева.

Естел не беше убедена.

— Това беше Божие провидение. Свинята Роза ти спаси живота.

Люк се усмихна дяволито и се оттегли в кухнята си, там, където се чувстваше най-добре. Зад кадър. Преди да изчезне през въртящата се врата, той се обърна още веднъж към Каролине.

Тя се беше облегнала назад и гледаше приятелките си. Как говорят, жестикулират, спорят, смеят се, ядат и пият. Нищо не се беше променило. Макар да се бе променило всичко. Каролине тихо се усмихваше на себе си. В този миг тя беше доволна. От себе си и от света. И от всичко, което й предстоеше. Утре.