Моника Пец
Дамски вторници (25)

25.

Ева беше не само съпруга, майка, готвачка, медицинска сестра, шофьор, перачка и чистачка. За четирите си деца тя беше и безценен помощник при писането на домашни. Неотдавна беше висяла над главата на Фридо младши, който трябваше да намери по немски произхода на няколко поговорки. Особено интересен беше изразът „Schwein gehabt“^[1].

Според една от теориите, изразът води началото си от Средновековието, когато по време на спортните празници загубилият състезанието получавал прасе като утешителна награда. От днес Ева считаше версията за най-правдоподобната от всички версии. Защото точно това й изпрати съдбата, която я тикаше към второ поклонение. Ева беше претърпяла поражение. Сега си получаваше прасето. То се казваше, според табелата на решетката, Роза и сега се бе изправило пред нея огромно и могъщо. Страничният изход изобщо не беше предвиден за тайно напускащи гости. Това беше входът към калния двор на Роза. Тъй като тя все беше гладна и изглеждаше сякаш е готова всеки момент да се втурне в кухнята, вратата откъм външния двор нямате брава. От двора се излизаше директно на улицата. За да стигне до нея, Ева трябваше само да завие надясно, към входа на странноприемницата. Оттам до спирката имаше стотина метра. Само че насреща й беше Роза. Ева беше в капан, изходът за бягство бе препречен.

Вече беше 8,03 часът.

Ева предпазливо стъпи напред и потъна до кокалчетата във вонящата тиня. Чудовищното прасе гневно изгрухтя. В чинията едно такова животно изглеждаше къде-къде по-естетично.

— Къш… allez… изчезвай… disparez.

Роза не даде вид, че се впечатлява от треперещия глас на Ева. Тя пристъпваше любопитно с тънките си крачка, приближавайки се все повече и повече. На зурлата й просветна някакво желе.

— Никога повече няма да си поръчвам свинско. C’est promis^[2]. Честно — умоляваше я Ева.

Само ако беше довършила този курс! Вероятно добитъкът разбираше командите единствено на френски. Меката свинска зурла, мокра и лъскава, се притисна до ръката й. Ева затвори очи и тихичко изстена. Щеше да е по-правилно в тази ситуация да извади по-малък късмет.

Трябваше. Да се махне. Сега. От. Прасето. Нали бързаше. Единственото оръжие, с което разполагаше, бяха нейните провизии. Всички хранителни продукти, сладки, шпеков салам, бисквити, които беше купила вечерта от супермаркета, можеха да се превърнат в муниции. Вероятно беше по-лесно да се измъкнеш от сито прасе? Ева отчаяно предложи на упоритата Роза всичко, което имаше за ядене. До последната трошичка.

Автобусът вече беше пристигнал в селото. Клаксонът му ехтеше из малките улички.

Ева едва направи крачка напред, и Роза се хвърли към нея. Вероятно допускаше, че Ева крие още съкровища в раницата си.

Тя извика от отчаяние.

— Още. Още. Още. Все не е достатъчно. Направих всичко. Сега ме пусни. Тъпо животно. Fous le camp^[3]!

Прасето сякаш се стресна от тази енергична канонада ругатни. Ева не можеше да повярва, че й се случва такова нещо. Роза освободи пътя. Ева метна раницата на гърба си, изненадана от неочакваната си победа, и за първи път не залитна назад. Ето още нещо ново.

Без тоновете провизии на гърба беше по-леко да се покатериш на оградата. Ева се озова на улицата. Старците, които сякаш се бяха сраснали с църковната стена, проточиха сбръчканите си шии и наместиха очилата на уморените си очи: най-после тук се случваше нещо.

Ева внимателно се плъзна към входа на странноприемницата, когато отново се появи засечка. Този път ханджийката пушеше пред къщи. Жинет извади от джоба на палтото си омърляния телефон на Ева. Надеждата, че никой не е забелязал бягството й, се пукна като сапунен мехур.

— Има три вида пилигрими — каза Жинет с наставнически, заплашителен тон. — Туристи, които се наслаждават на самото преживяване, вглъбени в себе си, които с всяка крачка се приближават до собственото си сърце…

Автобусът профуча покрай тях в посока към спирката. Вратите му се отвориха. Ева се чудеше дали да хукне, или да запази приличие. Тя посегна към телефона, но ханджийката нямаше намерение да й го даде, без да довърши религиозното си поучение. Ева трескаво търсеше под какъв претекст да се измъкне.

— Търсенето на себе си не е моята цел. Майка ми все още търси себе си. Опита всичко. Живот според Мао, езотерични танци, тантра секс. Аз все бях сама. Не искам да бъда такава майка. Такава, която е тръгнала на поклонение, докато семейството й се нуждае от нея.

Ханджийката разбра. Очевидно Ева спадаше към третата категория пилигрими.

— А има и нерешителни хора, които при първото препятствие си търсят оправдания.

По лицето й бе изписано разочарование от слабостта на Ева. Или Ева просто си въобразяваше? Все едно. Поне си взе обратно телефона.

Хукна към автобуса, заудря по вратата и за нейно най-голямо облекчение я пуснаха.

Ева се тръшна изтощена на мястото си. Беше успяла. Малцината й спътници сбърчиха носове при полъха на кочина, който нахлу с нея в автобуса. Тя дори не забеляза. Трескаво чистеше изцапания дисплей на телефона си. Двайсет пропуснати повиквания бе изписано на приветственото й съобщение. И всички от собственото й семейство. И три от Регине. Първото съобщение беше от Давид. Без заобикалки той излагаше питането си. „Мамо, имаш ли представа къде са ми чорапите за тенис?“, казваше той с укорителен глас. „Бях ги оставил върху пианото, а сега ги няма.“

Издаденото напред вътрешно огледало отразяваше образа на шофьора на автобуса. Ева се втренчи. Това да не беше някакъв мистериозен двойник? Златната верижка и розовата униформена риза не можеха да заличат впечатлението, че човекът зад волана е точно копие на Фридо. С ехидната си усмивка шофьорът даваше знак, че е готов да я откара до дома й.

Автобусът излезе от селото. Без Ева.

— Също като с Роза — обясняваше тя на ханджийката, която стоически я бе изтърпяла. — Трябва да си поставиш някакви граници. Иначе ще те изядат с парцалите.

Тя тикна телефона си в ръката на Жинет.

— Ако някой се обади, вероятно съм го загубила. Колкото и глупаво да звучи.

Ханджийката се усмихна доволно.

— И винаги има пилигрими, които могат да те учудят.

Ева сияеше. Тя самата беше изненадана от себе си. А това отдавна не се беше случвало.