Моника Пец
Дамски вторници (26)

26.

— Вече се страхувах, че ще си стегнеш раницата и тайно ще ни изоставиш — призна Каролине, когато Ева седна на масата за закуска.

А Ева се беше постарала да влезе възможно най-възторжено в закусвалнята, за да не заподозрат другите опита й за бягство. Трудно беше да замажеш очите на опитната адвокатка.

— Преборих се с прасето у себе си — обясни Ева — и с прасето отвън. На фона на това какво са няколко километра до Лурд!

Ева ядеше с огромен апетит. Който ходи на поклонение, трябва и да се храни. Тя начупи една бисквитка в огромната си чаша, поръси я обилно със захар, после поля всичко това с горещо Ricore с мляко и блажено го разбърка. Толкова мекичко беше в устата, че неизбежно се сещаш за зъбни протези. Кашата беше топла и сладка и безспорно съдържаше многобройни калории, които като с магическа пръчка щяха да я пренесат на следващия етап.

В кухнята Жинет се беше надвесила над дневника на Арне, който Юдит й бе дала. Хотелиерката поклати енергично глава. Същото направиха и готвачката и доставчикът на напитки, които веднага бяха повикани. Дневникът беше подаван, нарисуваната карта — разглеждана, въртяна и обявявана за неточна. От познаващите местността гости също не можа да се изтръгне нещо повече от безпомощно вдигане на рамене.

Юдит смутено се приближи до Каролине.

— Може би си права — каза тя с крива усмивка. — Важното е да пристигнем в Лурд.

Каролине изрови бележките си.

— Вече открих маршрута, по който трябва да вървим днес — обяви тя пред приятелките си.

Юдит кимна със свити устни. Ева тревожно погледна едната, после другата. Конфликтите бяха нещо обичайно между приятелките. Кога изобщо са били на едно мнение? Мълчанието я тревожеше. Беше все едно да гледаш счупено от удар с камък предпазно стъкло. Дупката се вижда ясно, но не и дали и накъде ще се разшири.

Каролине стана. Беше време да тръгват. Тя се огледа наоколо. Къде се губеше Кики?