Моника Пец
Дамски вторници (49)

49.

Ева вече не можеше да разбере приятелката си. От часове Кики си пишеше под фалшиво име с нищо неподозиращия си шеф.

— Макс ще се откаже, когато разбере, че с нас нищо няма да се получи — оправда се тя. — Ще се върне към следването, а аз — към работата си. Сякаш нищо не се е случило. Ще държа Талберг в неведение докогато е възможно.

Ева въздъхна. Тя беше решила да каже една добра дума за Макс.

— Като мен ли искаш да свършиш? Целият ми живот е сбор от само-ако-бях.

Кики не спираше да натиска бутоните на телефона:

— И при мен е така. Само ако не се бях забъркала с Макс.

Ева имаше друго предвид:

— Моето само-ако-бях касае само неща, които НЕ съм направила. Да замина за Париж въпреки Фридо, да работя като лекарка, да включа Фридо в домакинството, да имам своя стая, да оставя хладилника на мира.

— Защо не опиташ с Макс? — присъедини се и Каролине.

Наистина ли Кики не забелязваше, че той е нещо специално? Беше забавен, симпатичен и секси. Не беше трудно да се види, че Кики се самонавива. Какво още искаше тя?

— Каролине е права — потвърди Ева.

— Сега нещата са наред и няма нищо лошо. Но какво ще стане, когато навърша шейсет? — не отстъпваше Кики.

Отзад Естел се намеси в разговора.

— Един по-млад съпруг ти спестява разходи за болести и лекарства.

Четирите приятелки я засипаха с увещания от всички страни:

— Представи си, ако отсега знаеш какъв ще е животът ти на шейсет. Защото е предсказуем — обърна й внимание Ева. — Също като моя — сети се тя.

И Кики мислеше по същия начин:

— Може би и ти имаш нужда от гадже, Ева.

Ева се възпротиви:

— Обичам Фридо. Той е най-доброто решение, което някога съм вземала. Въпросът е какво правя аз със себе си. Не ми трябва гадже. Може би трябва отново да започна да уча френски. Или нещо друго. Ей така, за себе си.

Откога приятелките не бяха чували това от Ева — „Аз“. Това „Аз“ беше още мъничко, крехко и плахо, но вече съществуваше като дума. С всеки изминат километър Ева се чувстваше все по-освободена. С всяка крачка тя отърсваше от себе си по едно парченце от чувството за вина. Анна имала буйна коса. Е, и? Лене била забравила да си научи по математика, Давид не можел в последния момент да си намери чорапите. Не бяха ли пораснали децата достатъчно, че да се организират сами? Фридо младши не можел да отиде да помага в църквата без нейните шофьорски услуги. В крайна сметка нали си имаше колело? Ами Фридо? Можеше да се научи. Точно като нея. Само за Регине нямаше решение. Мисълта за майка й я караше да усеща някаква неясна буца в стомаха си.

„Добре, че ми предстоят още няколко километра“, мина й светкавично през ума. Тъкмо бе започнала да прави ревизия на живота си.

— Когато човек ходи пеша, има много време да мисли — рече тя смутено.

— На кого го казваш… — отвърна Каролине.

Бяха достигнали целта си за деня. Смачканата табела на входа на селището показваше ясно къде се намираха — Англес.