Моника Пец
Дамски вторници (69)

69.

— Вече не може да се възстанови — изстена Кики.

С което нямаше предвид приятелките. Всички опити за залепване и реставриране бяха напразни, проектът бе съсипан. Беше вечерта преди последния етап, в една компания, която трудно можеше да се нарече така. Атмосферата беше обтегната от катастрофата, сполетяла групата. На открития огън пред квартирата Юдит мълчаливо изгаряше дневника. Страница по страница. Димът лютеше на очите й. Естел и Ева с по чаша вино в ръка гледаха мълчаливо. Какво трябваше да кажат на Юдит?

Кики и Макс седяха сгушени един в друг и се занимаваха предимно със своите си проблеми.

— Може да е за добро това, че скиците ти се съсипаха — утешаваше я Макс.

Кики не мислеше така:

— По-скоро е ирония. Толкова добро нещо не бих могла да направя втори път.

Тя нанесе няколко щриха с блед молив и после се отказа. Кариерата й отново беше стигнала до дъното.

— Мозъкът е чудна работа. Забравя всички маловажни неща — добави замислено Макс.

— Моят забравя и важните.

Макс изрови от чантата си един блок.

— Нарисувай каквото си спомняш. Това е основното в един проект.

— Основното са детайлите.

— Нещата може да бъдат изчистени — каза Макс и прозвуча като собствения си баща.

Кики взе молива с нежелание. Идеите са непостоянно нещо. Ако не се приковат незабавно върху хартията, изчезват и си търсят друг дом. Тя знаеше, че този проект няма как повторно да се закрепи на хартията. Силуетите бързо се възстановиха. Но какво ставаше с филигранния шедьовър? Там, където преди няколко дни бе хаотично нахвърлян някакъв сложен модел, сега се появяваха уверени, плавни линии. Макс кимаше поощрително. Изглеждаше различно. Просто. Изглеждаше като нещо, за което не е нужно упътване. Изглеждаше като нещо, което би убедило Талберг. Кики започна да се забавлява. Докато не се появи Каролине и не запръска отрова.

— Какво е това траурно настроение? Да не е умрял някой? А, да. Арне. Нали затова сме на траурно поклонение. За да си спомним за идеалната любов между Юдит и Арне.

Кики сви рамене. Никой не можеше да работи в такава атмосфера. Това не се издържаше. Кики и Макс се разбраха с един бърз поглед. Нямаше нужда да им го казват. Очевидно бе, че са излишни. Освен това — и заети. Ако Кики искаше да има шанс, трябваше да завърши проекта си днес.