Моника Пец
Дамски вторници (54)

54.

Късметът се обърна срещу тях. След като пропуснаха възможността да се възползват от няколкото свободни места в един автобус и едно безплатно пътуване между Монко и Сен Бертран дьо Коменж, те се забъркаха в поредната разправия помежду си.

— Казаха, че времето ще е лошо — беше ги предупредил шофьорът.

С възвишеното чувство, понамалено от двата дълги етапа, които им предстояха, петте дами доста се бяха задържали в световноизвестната катедрала. Вместо да побързат да се придвижат към следващия етап, те се дивяха на пищните дървени декорации и помпозното съпрестолие.

Когато най-после си тръгнаха, беше станало доста късно. Тъмни облаци закриваха небето и обещаваха страхотен спектакъл. В далечината светеха хълмовете на Пиренеите, които с всеки изминал ден се приближаваха по малко до тях. Задаваха се буря и дъжд.

Юдит и Макс вървяха начело, следвани от групата.

— И какво? Открихте ли нещо?

Ева се приближи с любопитство към Естел и Каролине. Също и Кики. Каролине се обърна ужасена Естел — тя направи извинителен жест.

— Духът ми беше силен, но устата — слаба.

Беше грешка, че миналата нощ трите спаха в една стая.

— Е, казвай! Какво научи за дневника? Какво ти каза санитарят? — настояваше Естел. Цяла вечер тя се бе опитвала да се доближи до Каролине.

Юдит, чието подозрение се бе изострило, така и не успя да остане насаме с Каролине по време на вечеря. Тя, която обикновено първа се прибираше да спи, сега си поръча дори десерт. После беше настояла да вземе двойна стая за себе си и Каролине. Юдит се надяваше, че при вида на свещта, снимката и чашата вино, с които всяка вечер правеше импровизиран олтар, Каролине ще бъде обзета от порив да й се довери.

По-рано тази ситуация щеше да накара Каролине да се чувства притисната. Но това беше преди десет дни. В Кьолн ядеш на крак, тероризират те с помощта на мобилния интернет и бързите имейли и се задоволяваш с лека дрямка, ако работата не търпи отлагане. Но по време на поклонническото пътуване Каролине имаше време да реагира. Когато ходиш пеш, нищо не е толкова спешно. Доминик живееше недалеч от Англес. Между странноприемницата и него имаше две възвишения, които трябваше да се изкачат. Това нямаше да стане за един ден. Каролине беше благодарна за тази спасителна отсрочка. Щеше да й е нужна, за да свикне с вчерашните новини.

— Излиза, че Арне е идвал редовно тук по време на отпуските си. При някой си Доминик — каза на глас Каролине. Опита се да звучи по възможност неутрално. И все пак вестта избухна като бомба. Естел веднага предположи:

— Вероятно си има още едно семейство, деца, мистериозен двойствен живот.

— Доминик съвсем спокойно може да е мъжко име — отбеляза Каролине.

Ева кимна развълнувано. Не искаше да повярва, че Арне е мамил Юдит.

— Възможно е всичко това да си има невинно обяснение! Да е недоразумение.

Каролине се измъчваше с упреци към себе си:

— Най-лошото е, че аз убедих Юдит да дойдем тук.

— Кой да предположи такова нещо! Арне я обожаваше — рече замислено Ева.

— И въпреки това я е лъгал — заключи Естел.

Първа се опомни Кики и ги върна към действителността:

— И какво ще правим сега? Ще й кажем ли?

Сякаш чула името си, Юдит се обърна. По някакъв странен начин тя усещаше, че възбудените разговори зад гърба й касаят нея. Четирите жени, които досега бяха спорили оживено, онемяха.