Моника Пец
Дамски вторници (31)

31.

— При теб всичко е толкова просто — призна Кики на Каролине. — Имаш кариера, деца, сполучлив брак.

Каролине нищо не каза. Относно Филип можеше да се поспори.

— Господин доктор Зайц е на семинар на Съюза на домашните лекари — обясни секретарката, когато тя му позвъни сутринта.

— Моля?

— Провежда се винаги около петнайсети юни, госпожо Зайц. Вече десет години — поясни не без скрит упрек гласът отсреща. — Доктор Зайц ви изпраща поздрави и каза, че ще се обади, когато се прибере.

Значи вчера Филип се е обадил на секретарката си, но не и на собствената си жена? Може да е било разговор на живо. Филип страдаше от тежка фобия към таксите на мобилните телефони. Откакто преди седем години по време на отпуската си в Италия бе набутан от една напориста пациентка да плаща стотици евро за телефон, той бе твърдо решен да прекратява всякакви разговори, когато е в чужбина, понеже за него телефонните компании са банда престъпници и трябва да бъдат бойкотирани по всякакъв начин, Филип дори не забеляза, че таксите са намалели. Той използваше мобилния си телефон само в крайни случаи. Тоест никога.

— Каролине просто е случила на мъж. Филип никога не е бил толкова безпомощен, когато трябва да се погрижи за себе си, като Фридо — съгласи се Ева. Тя се задъхваше. Ходенето й идваше малко в повече.

Приятелките имаха право: Филип готвеше, Филип пазаруваше, Филип знаеше къде се намира прахосмукачката и за какво се използва. Той носеше ризите си на химическо чистене и вземаше оттам и ризите на Каролине. Само дето не обичаше да говори по телефона.

Каролине я беше яд на себе си заради семинара, както и заради коментара на секретарката. Не можеше да си го прости. Явно не беше чула за него. Защото главата й беше още в съда, а краката й — вече на поклонническото пътуване. Може семинарът да беше за Филип толкова естествен, че да не се налага да я уведомява специално. Нея и без това нямаше да я има.

Комплиментите на Ева и Кики увиснаха във въздуха. Вместо да говори за брака си и за фобията на съпруга си към телефоните, тя предпочете да смени темата:

— Какво толкова е направил Макс, че си му сърдита?

— Иска да ме представи на родителите си. На неделния голф — обясни Кики с драматичен тон.

Каролине гръмко се изсмя:

— На това му казвам аз сериозна причина за скъсване.

— Не е нужно нещата да са толкова официални. Особено пък представянето на баща му. Това беше флирт, глупава грешка.

— Явно Макс вижда нещата по друг начин — каза Ева и погледна назад.

Кики и Каролине проследиха погледа й. Междувременно Макс ги беше настигнал и чинно вървеше до Юдит, която тъкмо му показваше една снимка на Арне. Тя разказваше нещо, жестикулираше и се смееше. Юдит изглеждаше така непринудена, както от дълго време не бе изглеждала.

— Какво прави Макс тук? — попита объркано Кики.

— Прави това, което ние от месеци напразно се опитваме да направим — развеселява Юдит — отгатна Каролине.

Наистина отзад се чуваше весел смях.

— Не може да постъпва така — възрази Кики.

— Вероятно Юдит се радва, че може да говори за Арне на човек, който няма да я разпитва за дневника — не отстъпваше Ева.

По-добре да не го беше казвала. Защото веднага обърка стъпките си и се задъха. Каролине я изгледа критично.

— Ей сега ще ми мине — каза запъхтяно Ева. Множко й дойдоха пилигримските задачи. Трябваше да избере едно от двете. Да ходи или да говори.

— Макс ми изглежда симпатичен — рече Каролине.

— Той е на двайсет и три — прекъсна я Кики. — Когато се е раждал Макс, аз съм била на тринайсет и за първи път съм се целувала с език. С Робърт. Най-отвратителната целувка в живота ми. Цяла събота и неделя се мъчех да излича от себе си допира с това мокро нещо. Когато съм преживявала първата си сърдечна травма, Макс е ревал за биберона си.

Ева само се засмя.

— На кого му пука в днешно време от разликата във възрастта, Кики? — подхвърли Каролине и поклати глава.

Отговорът на Кики дойде като изстрел от пистолет:

— На мен! На мен ми пука. Аз съм рядко консервативна.

Дори и без да говори, Ева трудно поддържаше темпото на приятелките си. След „Фонфроад“ те предприеха дълъг маршрут нагоре по Мон Гран. Сто четирийсет и пет метра височина бяха твърде много за Ева. Тя забави ход. Оставаха й сили само колкото да представи нещата така, сякаш това е желанието й.

— Ще погледна какво правят другите — излъга тя.