Моника Пец
Дамски вторници (40)

40.

— Направо не мога да повярвам. Нашата послушна Ева — дивеше се Естел.

Петте дами заедно с Макс бяха пристигнали в странноприемницата след края на уморителния етап. Предстоящото изкачване на височина хиляда сто и шейсет метра бе туширало приповдигнатото настроение на всички. Недоумяваха как колоездачите на Тур дьо Франс изминават с колело същото разстояние в двете посоки за по-малко от четири седмици. Сега петте дами седяха като кокошки на върлина на една пейка в кухнята. Краката им бяха потопени в пет еднакви пластмасови легена, които Жак бе напълнил с приятно топла вода, с разтворена сода. Естел имаше чувството, че цял ден е ходила, без да направи дори крачка към целта си. При другите положението не беше по-различно.

Единствено Ева танцуваше доволна и с приповдигнато настроение из кухнята. Тя току флиртуваше с Жак, който непрекъснато й предлагаше вино. От онези вина, които при нормални домашни условия се използват основно вместо оцет. В кухнята на Жак миришеше божествено. Също като храната, която бяха сготвили двамата след дълги часове задружна работа. Жак не се поколеба лично да поднесе на Ева първата лъжица.

— Тайната на божественото касуле е в избора на варивата. Баба ми залагаше на белия боб от сорт Линго — шепнеше Жак, докато поднасяше към устата й лъжицата.

Бузите на Ева горяха. От жегата в кухнята. От многото вино. От мъжа до нея. Ева, която иначе винаги следеше за полезността на манджите, сега се оставяше Жак да й готви. Обилното ястие с боб и месо от гледна точка на калориите беше абсолютно неприемливо. Тя съвсем беше забравила клетвата си да не се докосва занапред до свинско. Както беше забравила и всичко, свързано с живота й. Беше забравила дори приятелките си. Днес тя сякаш не беше тук. И не искаше нищо и никой да й развалят вечерта.

Напрежението бе надвиснало над групата като буреносен облак. Пилигримството им действаше като събирателна леща. По време на поклонението се създават условия за избухване на всички конфликти, които човек парира във всекидневието си чрез трескава заетост. Кики се стараеше максимално да игнорира Макс и усърдно работеше над своите проекти, Юдит се бореше със сълзите, Каролине току поглеждаше към мобилния си телефон, а Естел гледаше втренчено както змия заек: в отворената раница на Юдит, най-отгоре беше дневникът. Как й се искаше да хвърли един поглед на загадъчните му страници. Юдит пазеше тази тетрадка така, сякаш беше свещеният Граал. Всяка нощ тя пъхваше дневника под възглавницата си. Но сега Естел виждаше, че е настъпил шансът й. Юдит щеше да се разсее по време на яденето. И тя щеше да отмъкне тетрадката. Щеше да стане за миг.

И тъкмо да се изправи, Ева тикна в ръката й чиния касуле. Гладът на Естел беше по-силен от любопитството й.

— Не казвай, че цял ден си прекарала в кухнята — смая се Естел.

Жак не можеше да се нахвали от своята помощник-готвачка:

— Ева ми помагаше във всичко: накисна боба, свари го, отдели бульона. Потопи патешките бутчета в мазнина, запържи свинските ребърца, изпържи чесновите наденици, добави сланината от гръбнака, а после и джолана.

— Накрая ти сложи в гърнето боба и месото, поля всичко с бульона и го остави на огъня — добави прилежно Ева.

— И цял ден се занимавахте с това? — учуди се Естел.

Всъщност тя се опитваше да разбере какво друго са правили Ева и Жак, освен че са готвили заедно. Само че Ева, в нейното приповдигнато настроение, беше имунизирана срещу подмятания.

— Разбира се, че не. Касулето трябва дълго да се наглежда. От мазнината се образува тъмна коричка. Трябва постоянно да разбъркваш. При това много внимателно, ако не искаш да смачкаш боба. Касулето е готово след образуването на коричка за седми път — обясняваше надълго и нашироко Ева.

Жак втъкна в косата й червената шапчица на своята гилдия.

— Добре дошла в клуба — заговори тържествено той. — Можеш да се гордееш със себе си.

Ева се изкиска неуверено. Тя не знаеше как да реагира на необичайното за нея мъжко внимание. Поне никой не можеше да види как се изчервява. Лицето й си беше зачервено от жегата в кухнята и многото вино. Кики засне забележителната сцена.

Естел никога не би си поръчала доброволно ястие с много месо и зеленчуци. Но след първата хапка тя разбра, че боб с месо и зеленчуци е точното нещо, което е в състояние да възстанови силите на един изтощен след дълъг ден ходене пеша пилигрим. Още по-стъписваща от яденето беше промяната у Ева.

— Откакто прекъсна телефонната връзка със семейството си, Ева стана съвсем друга — прошепна Каролине. — Толкова освободена не съм я виждала от години.

За Юдит странната промяна у приятелката й не беше изненада:

— Пилигримството изважда скритото отново на повърхността.

Преди Юдит отново да се впусне в спиритуалните си излияния, Естел възрази:

— Странно. Аз нищо не усещам. Сигурно нямам кой знае колко под повърхността — изчурулика тя.

— Това прилича на, има вкус на… — търсеше Ева подходящото сравнение, изсмя се гръмогласно и взе още една вилица. Тя се хранеше заедно с приятелките си с нестихващ апетит. Единствена Юдит, както обикновено, само ровеше в чинията.

— Мога да ти направя омлет — предложи Жак.

Тя кимна унило.

— Да, омлет. С удоволствие.

От дни Юдит не се докосваше до нищо друго.

— Elle n’aime pas се qu’on mange ici — шепнеше персоналът в ресторантите, в които ходеха. — Тя не харесва нищо от това, което ядем тук. — Тук направо ставаш аутсайдер, ако не ядеш нито месо, нито риба. Тогава остава само омлетът.

Унилото човъркане на Юдит лазеше по нервите на Естел. Да не би Юдит да си налагаше някакво особено самоизтезание? Самобичуване? Или просто разиграваше един голям театър? Как да успее да надникне в тетрадката, като тя не се откъсваше нито от яденето, нито от компанията? Сякаш й беше забранено да се наслаждава на нещо, което Арне вече не може да преживее.

След като от учтивост хапна два-три пъти от омлета, Юдит стана безмълвно, взе дневника и раницата си и излезе.

— Така не може да продължава повече — прошепна Естел на Каролине. — Трябва да направим нещо.

Остана загадка какво имаше предвид Естел.