Моника Пец
Дамски вторници (61)

61.

— Там има някого.

Няколко килии по-нататък Кики се вдигна от възглавницата и се заслуша в тъмнината. Откъм коридора се чуваха скърцане на врата, сподавени гласове, а после и стъпки. Тя се изплаши.

— Навън има нещо. Наистина.

— Спи спокойно.

Макс я бутна да си легне на малкото походно легло. Беше му ясно заявено, че той ще спи на двойното легло.

— Защо не съм като теб? — питаше се Кики. — Нищо не може да те изплаши.

Макс промърмори в полусън.

— А ако може? Страхувам се от кучета, от изпитите в Лондон, от хората във фирмата, които очакват да знам всичко, от оплешивяване, изпълнен съм със страхове.

Кики се сгуши в лакътя му.

— Може да ни стане по-добре, ако се страхуваме заедно.

Макс изведнъж се разсъни. Той ясно разбра какво имаше предвид Кики.

— Искаш да бъдеш с мен?

— Ще се разкайваш — заплаши го Кики. — Хъркам след прекаляване с червено вино, никога не мога да намеря два еднакви чорапа, работя по петнайсет часа на ден, за да си остана пак бедна, аз съм…

Макс прекъсна с целувка припрените й словесни излияния.

— И едно простичко „да“ щеше да е достатъчно.

— Ти си невъзможен — бранеше се Кики.

Макс я гледаше сияещ. Тя повече го усети, отколкото видя.

— Затова се влюби в мен.

— Не. Заради шведския джаз. Когато пусна сидито в студиото. Мелодията ме трогна.

— Знаеш ли, че композиторът е написал музиката и за филма „Пипи Дългото чорапче“? Същият човек.

Странно. Никак не се връзваше. Може би затова се беше влюбила в Макс. Защото противоположностите се привличат. Беше се влюбила в Макс, защото той бе различен. Имаше нещо магнетично у него. Защото харесваше музиката, която харесваше и тя, защото беше тук заради нея, защото тя искаше да е тук заради него. Кики плъзна пръсти по тялото му. Той се чувстваше като котка. Без мускули. Кожата му беше топла. Съвсем нежна. Макс буйно я прегърна. Той не искаше част от нея. Искаше я цялата.

„Бяхте толкова шумни — щеше да каже Естел на закуска в манастирската трапезария, — че дори монасите до вас имаха нужда да изпушат по една.“

А Кики щеше да избухне в безгрижен смях. Веселият й смях щеше да прокънти под сводовете: „Какво ме интересува какво си мислят другите за нас!“