Моника Пец
Дамски вторници (17)

17.

— Когато се запознах с Ева, тя щеше да започва работа в Кардиологичния център в Париж. А после се омъжи за Фридо, започна да ражда деца едно след друго и дори не си завърши курса по френски — цупеше се Естел.

Каролине отвърна с пълна уста:

— Ти също не го завърши.

— Опитах се, честно. Дори си мислех, че имам талант. До момента, в който пробвах да си купя автобусен билет във Франция. — Естел направи една от своите артистични паузи.

— И? — попита нетърпеливо Кики.

— Не знам какво съм казала, но вероятно шофьорът го е разбрал като „събуй си панталоните“.

Всички прихнаха. Дори сърдитият поглед на Юдит не успя да укроти веселия им смях.

— И въпреки това сега учиш полски — жегна Естел Кики.

— А как иначе да се разбирам с икономката? Тя казва все едно и също изречение. Да пукна, ако разбирам нещо.

Каролине отново се намеси в разговора:

— Междувременно не разбра ли какво означава изречението?

Естел изимитира с полски акцент.

— Не се тревожете, мъжът ми ще го залепи.

Отново избухнаха в смях.

— Може ли поне от време на време да млъквате? — сряза ги Юдит.

Смехът приседна на Каролине. Естел и Кики веднага пропъдиха детинското си настроение.

— Сигурно пейзажът предизвиква алергична реакция — рече Естел. — Тези поляни, чистият въздух вероятно не ни действат добре.

Самообладанието напусна Юдит.

— За вас това е някакво развлечение — каза горчиво тя. — Но не и за мен. Искам да преживея тук всичко така, както го е преживял Арне. Така хубаво си го представях, а, а, а сега дори не знам къде се намираме.

Сълзите й рукнаха. Умората и отчаянието, които й се бяха натрупали през последните часове, я довършиха.

— Бях решила да бъда силна — промълви тя.

Смехът се изпари от смутените физиономии. Кики прехапа колебливо долната си устна. Чувстваше се виновна. Естел — доста по-малко. Вече започваше да се дразни от ореола, с който Юдит кичеше починалия си съпруг. По-рано непрекъснато слушаха колко много я потиска Арне с любовта си, ала Юдит сякаш бе забравила това. За облекчение на Каролине, Естел си спести по-нататъшните коментари. Тя поне знаеше кога да спре.

Каролине просто прегърна Юдит. Ни най-малко не желаеше да се изкара по-знаеща. Особено след всички тези петнайсет години заедно и при предстоящите четиристотин и трийсет километра до Лурд. Четиристотин двайсет и седем, за да сме точни. Понеже Каролине знаеше с точност къде се намират.

— Може би не знаем по кой път е минал Арне, но пък знаем къде е искал да отиде.

Юдит почти не реагира. Тя беше на края на силите си.

— Няма смисъл. Пилигримството само прави нещата по-лоши — изхлипа тя. — Най-добре е да се върна.

Каролине извади справочника си.

— Точно това и трябва да направим. Ландщрасе е на няколкостотин километра оттук. Това е най-краткият път, по който можем да стигнем до правилния маршрут. Само няколко километра.

Естел припадна театрално.

— Какво стана с „Бърза помощ“, която си бях поръчала?