Моника Пец
Дамски вторници (45)

45.

— Сигурна съм, че оставих дневника под възглавницата си. Както всяка вечер. А сутринта го намерих под леглото.

Юдит изглеждаше съсипана по време на закуската в странноприемница „Дьо ла Пе“. Естел мълчеше. Тя знаеше много добре защо е разстроена приятелката й. Да измъкнеш дневника изпод нечия възглавница беше детска игра, но да го върнеш на предишното му място, виж, това беше сложна работа. Когато отвори вратата на спалнята, Естел завари Юдит будна. Естел само искаше да се размине с голямата беда и затова бързо бутна дневника под леглото на й.

С твърдото намерение да остане будна и по-късно да го върне на първоначалното му място, Естел кротко си заспа. Докато не бе разтърсена от Юдит.

— Мисля, че някой е ровил тук — шепнеше тя.

Срещата с демоничния пилигрим така се беше загнездила у нея, че дори през ум не й мина да потърси по-обикновена причина за мистериозната разходка на дневника си. Тя беше убедена, че маслиновата воденица и параклисът са нечисти места.

Докато Юдит трескаво събираше нещата си, Естел мълчеше. Тя мълчеше и на закуската, когато Макс попита Каролине къде е била толкова време през нощта. Мълчеше и когато Юдит призова за скоростно потегляне оттук. Биваше я в мълчанието. И все пак побърза да сложи край на необичайното положение. Мисията на Естел беше проста. Тя гласеше: „Да приключваме с това.“ Не беше в стила й да шикалкави.

Съвсем според мотото, че последните ще станат първи, нещата се бяха обърнали. По време на този етап към Англес крачеше уверено една силно мотивирана Естел. Дори и ако това означаваше първа да се разминава с овцете, козите, кравите и дивите кучета, които неизменно се изпречваха на пътя на групата туристи. Когато за първи път отстрани от пътя една изплашена до смърт коза, Естел се почувства като Индиана Джоунс, който преодолява препятствия в търсене на истината. Щеше да е смешно, ако не ставаше въпрос за Юдит. До нея пристъпваше Ева с прилив на нови сили и убеждения.

— Знаеш ли кое му е великото на това поклонение? — довери тя на приятелката си. — За първи път от години се докоснах до себе си.

Естел кимна:

— Ако симптом за самопознанието е мускулната треска, значи и аз съм се запътила натам.

Естел се обърна да види дали Каролине, която вървеше с Кики, гледа към нея, и й намигна. Каролине трябваше да знае, че може да разчита на нея. „Прави добро и разкажи за него“, се говореше в кьолнските благотворителни среди. Какъв беше смисълът да направиш жертва, ако никой не разбере за това?