Моника Пец
Дамски вторници (32)

32.

Ева изостана. Каролине и Кики продължиха с непроменено темпо, без да прекъсват разговора си. Известно време Ева успяваше да се движи редом с Юдит и Макс. До ушите й стигаха само откъслечни думи.

— С Арне се запознахме в една библиотека за езотерична литература — говореше Юдит. — Той ме наблюдаваше през цялото време. А после дойде при мен с книга в ръка. „Това ще ви хареса“, каза ми. И беше прав.

Ева се почувства виновна, когато чу колко весело звучи гласът на Юдит. Изведнъж си даде сметка, че Макс прави нещо, което на тях никога не им се удаваше: той слушаше внимателно как Юдит му говори за Арне. А те подсъзнателно очакваха, че след толкова месеци от смъртта на съпруга си тя ще подхване друга тема. Макс беше нещо коренно различно. Той не изразяваше мнение. Нито за Арне, нито за продължителността на поклонението, нито за дневника.

— И веднага сте разбрали, че това е вашият човек? — попита той.

Юдит толкова се трогваше от стари истории, че Макс мигом й легна на сърцето.

— Може ли да минем на „ти“? Аз съм Юдит.

— Макс.

Погледът му се насочи към Ева, която се опитваше да върви с тях. Беше й невъзможно да говори. Успя само да вдигне ръка. Макс, който от един час бе посветен в тайните на петте приятелки, знаеше това.

— А вие сте Ева, нали?

Ева кимна. Представяше си как са я описали Кики и другите. То какво ли биха могли да кажат за нея? Тя самата не знаеше: с тези четири деца пет години и половина бе сновала само между родилното легло, бебешкото кошче и пералнята. Ева изостана още. Не можеше да спазва дори темпото на Юдит и Макс.

— Трябва да го направя… — Какво всъщност трябваше да направи? Единственото, което й хрумна, беше само детинското „за тигърчето крал“. Още едно от животинските словосъчетания на Давид, за които тя не можеше да разбере откъде се е сетил. Всъщност единственото нещо, което й се бе опирало досега.

„Кралят на тигрите“ беше нарицателното наименование на една броня на вермахта от Втората световна война. Ева нямаше представа какво може да е общото между Хитлеровата експанзия и това, че трябва да се направи нещо. Обяснението на Давид, че и двете са гадни, й се струваше незадоволително.

— Трябва да го направя за тигърчето крал — беше глупавият израз, който бе чула Ева и който ни най-малко не съответстваше на това, което я вълнуваше. — Трябва да седна — беше точният израз за намерението й.

Отзад се чуваше пронизителното тракане на куфара на Естел. Тя го влачеше с плавно темпо нагоре.

— Извинявай, Ева, но ако се забавя при теб, ще изгубя плавния си ритъм.

И така, Естел също отмина. На Ева пак й се случи същото. Отново изостана последна. И през следващите дни едва ли щеше да мръдне от тази позиция.