Моника Пец
Дамски вторници (76)

76.

Юдит влезе колебливо в болничното заведение, където Доминик слагаше масата за обяд. Той се изненада, че я вижда, но после спря да й обръща внимание. Нямаше никакво желание да разговаря с нея. Имаше да върши по-важни неща.

— Бих искала да поговорим — опита тихо Юдит.

Доминик я прониза с един-единствен поглед. Под гъстите му вежди не личеше и следа от разкаяние и мекост.

— Имате невероятния талант да се появявате винаги в неподходящия момент — изръмжа грубо той. После я остави и продължи да си върши работата.

Юдит не се впечатли. Тя имаше толкова много въпроси. За Арне. За времето, което е прекарал тук. А може би искаше и да докаже на Доминик, че тя не е лош човек.

— Мога да чакам колкото ви е необходимо — каза предпазливо. — Имам време.

Вместо отговор Доминик тикна в ръцете й няколко чинии. Без въпроси и без обяснения.

Юдит се поколеба за миг, после прие предизвикателството. Тя разпредели чиниите на масата за осем души. После сложи приборите, салфетките и панерите с хляб. Имаше много работа. И всяка ръка беше от помощ. Юдит не потърси с поглед Доминик и неговата реакция. Не й беше нужно одобрение. Което на свой ред накара Доминик да се учуди.