Моника Пец
Дамски вторници (67)

67.

На закуска Юдит се мъчеше да не вдига поглед от чинията си. Тя избягваше да поглежда Ева. На масата на петте приятелки цареше мълчание. Кики и Макс се мъчеха да сглобят в картина парченцата хартия, разкъсана при водната катастрофа, когато едно радостно пеене ги откъсна от концентрацията им.

— Добро утро на всички. Добре ли спахте? — Каролине изглеждаше изключително весела, когато влезе в малката закусвалня. Никой не беше видял как е прекарала изминалата нощ. Първата реакция след вчерашното фиаско беше да си стегне раницата и да се махне. Този път я нямаше свинята Роза, която да застане на пътя и да осуети бягството й. Въпреки това Каролине не стигна кой знае колко по-далеч от Ева.

Вече се развиделяваше, когато понечи да напусне отдалечения двор, облечена в неприятно мокрите си дрехи. Една камениста меча пътека водеше право към гората. Пред Каролине се разкри разгърнат хълмист пейзаж. Никъде не се виждаше следа от човешко присъствие, нито едно село, което да послужи за цел. Нямаше никакъв смисъл да си тръгва. Щеше да измине пътя докрай. Пътят до Лурд. И пътя, който трябваше да измине с Юдит. Пък и защо да се прибира? Имаше ли все още тя изобщо дом? Свой дом?

Половината нощ се опитваше да си представи какво ли е казал Филип на Юдит. Как се утешава любовница?

„Не мога да напусна Каролине, защото тя е толкова лабилна“, беше добро основание да разкараш някого. Но пък арсеналът от техники за прелъстяване беше далеч по-богат. Изречения като:

„Отдавна не обичам жена си.“

„Каролине не ме разбира.“

„Ние живеем като брат и сестра.“

Представата, че мъжът й може да е разкрил на Юдит сексуалния им живот, я изпълни с физическо отвращение. За разлика от много двойки, отпразнували сребърната си сватба, те имаха такъв. Независимо какво твърдеше Филип. Може би не беше толкова вълнуващо, колкото в началото, когато го правеха на кухненската маса, на плажа или в асансьора, но го имаше.

„Все още съм с Каролине само защото…“

Децата бяха големи, причини като разстройване от развода не можеха да бъдат извинение. Защо бяха още заедно? Какво друго ги свързваше, освен двайсет и пет годишното минало, семейните албуми, една обща ипотека и един хладилник, който периодично зареждаха и съвместно изпразваха? Каролине нямаше отговор. Не знаеше как да постъпи с Юдит.

Каролине седна подчертано бодро на масата за закуска.

— Кой знае какво още ни очаква днес. Свети Яков изважда всички тайни наяве.

Юдит се размърда неспокойно на стола си. Прекалено веселият тон на приятелката й не предвещаваше нищо добро. Тя хвърли поглед към Ева, която поклати глава.

— Проблем ли имаш, Юдит? — попита Каролине с меден глас.

— Маслото? Къде е маслото? — потърси Юдит спасение в реалността.

— Къде би могло да е? На кино?

Каролине посочи разопакованите пакетчета, които бяха точно под носа на Юдит.

Разговорът замря. Дори Кики и Макс, които от манастира насам се занимаваха предимно със себе си, разбраха, че нещо не е наред.

— Всъщност знаете ли, че Юдит има връзка със съпруга ми? — попита Каролине с безгрижен глас и отхапа с апетит от хлебчето си. — Очевидно Филип си има цял харем.

На приятелките им беше достатъчно да видят притворените очи и пламналите бузи на Юдит, за да разберат, че Каролине говори истината.

— Има ли още някой, който да е спал с мъжа ми? — заинтересува се тя.

Естел вдигна ръка. Каролине я погледна незаинтригувано.

— Не се шегувам — изтърси Естел. — Приличам ли на човек, който има връзка? Абсурд. Не и преди да си направя корекции на корема.

Никой не се засмя. Безотказното средство на Естел да отпуска напрежението с шеги не проработи. Кики стана. Толкова рязко и изведнъж, че чак събори сгода. Започна да жестикулира, понечи да каже нещо и се отказа. Двамата с Макс се оттеглиха. Има моменти, твърде лични, за да присъстват неканени сеирджии. Експлозията се усещаше във въздуха.

— Опитах се да говоря с теб — поде нерешително Юдит.

Каролине продължи, сякаш тя не съществуваше. Нямаше настроение да слуша как Юдит не била виновна, как вината си била нейна. Писна й от сълзите на Юдит, от жестовете на безпомощност и от очите на кошута.

— Любопитна съм какво ще ни сервира Пътят днес — каза весело Каролине. Тя тикна хлебчето между зъбите си, взе си раницата и напусна закусвалнята.

— Религията не е добър съветник — стигна до този извод Естел. — В Библията се казва да обичаш ближния си. Само дето са забравили да допълнят, че човек не бива да забравя и себе си.