Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Dienstagsfrauen, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Людмила Костова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- karisima (2016)
Издание:
Моника Пец. Дамски вторници
Немска. Първо издание
ИК „Enthusiast“, София, 2012 г.
Редактор: Велислава Вълканова
Коректор: Людмила Стефанова
Предпечат: Митко Ганев
Художник: Иво Рафаилов
ISBN: 978-954-8657-66-2
История
- — Добавяне
52.
— Човекът с памучните ризи. Каубоят. Арне!
Каролине кимна. Мина известно време, докато санитарят разбере за кого му говорят. Той познаваше този човек. Даже доста добре.
— Откарах Арне с линейката в Тулуза — потвърди той. — Оттам той трябваше да се придвижи до болницата в Кьолн.
Каролине разбра само половината.
— Значи е припаднал по време на поклонението?
Санитарят я погледна така, сякаш Каролине не беше съвсем с всичкия си.
— Арне ли? На поклонение? Абсурд. Той си прекарваше отпуската при Доминик. Както винаги.
Каза го лаконично. Сякаш е известно на всички. Изречението продължи да отеква в главата на Каролине. Както винаги. Доминик. Отпуска. Както винаги. Доминик. Тя се опитваше да сглоби отделните думи в нещо, което да я отпрати към това, което знаеше за мъртвия си приятел. Но всички мисли водеха до все един и същи глупав насрещен въпрос:
— Арне често е идвал тук?
Санитарят нямаше желание да продължава разговора с досадната дама.
— Положил съм клетва за поверителност — махна с ръка той и отново се вля в общия молитвен поток.
Sainte Marie, priez pour nous,
Sainte Mere de Dieu, priez pour nous,
Sainte Mere toujour, priez pour nou…
Клетва за поверителност. На Каролине й звучеше познато. Сякаш бе изминала цяла вечност оттогава. Този път обаче тя не беше склонна да се задоволи с толкова.
— Трябва да ми помогнете. Трябва да помогнете на нашата приятелка. Важно е — не оставяше човека на мира.
Санитарят се чувстваше крайно притеснен в религиозното си съсредоточаване.
Жената беше успяла да отключи предразположението му към холерични реакции.
— Какво си мислите, че е това тук? — продължи остро той. — Парадът на Дисниленд, който провеждаме за немските туристи ли? И вие се появявате тук и задавате въпроси. Каква сте вие? От някаква тайна полиция?
Вече се виждаха първите вярващи. Каролине замълча дипломатично. Ако сега отвърнеше нещо, току-виж, станало дума за неразчистени сметки от Втората световна война. Само че санитарят вече й беше набрал и сам направи завой към темата.
— Какво си въобразявате вие, немците? Че всичко ви принадлежи? Че можете да правите каквото си поискате?
Стоящите наоколо се застъпиха за нея. Вдигна се врява. Неколцина селяни се намесиха и му заговориха с отривисти жестове. Каролине вече се готвеше да се оттегли, когато санитарят направи нещо неочаквано.
— Питайте Доминик — заповяда й той. После надраска нещо на едно листче, тикна го в ръката й и накрая се шмугна в процесията.
Sainte Marie, priez pour nous,
Sainte Mere de Dieu, priez pour nous,
Sainte Mere toujour, priez pour nou…
Каролине стоеше като зашеметена. Нямаше отговори. Само адрес на Доминик. Трябва да задаваш въпроси само ако можеш да понесеш отговорите. Колко истина можеше да понесе Юдит?
Каролине смачка енергично бележката, метна я в един кош за хартиени отпадъци и се отдалечи. След пет крачки се обърна. Извади с погнуса хартиената топка от боклука и я разгъна. Ръцете й трепереха. В този момент усети нещо странно. Някаква внезапна топлина се надигна у нея и буквално я накара да се обърне. Процесията се беше извила около селския площад и идваше право към нея. От златистата статуя на Богородица, която се люлееше над главите на вярващите, струеше светлина. От Мадоната се излъчваше някаква тайнствена магия. За един кратък миг двете бяха свързани една с друга. В този необясним момент срещу Каролине вече не стоеше статуя от дърво. Каролине бе готова да се закълне, че Богородица я гледа право в очите.
Тя затвори уморено очи. После се отърси от странното чувство. Накъсването на съня можеше да доведе до илюзорни представи. Сигурно до същото водеха и физическото и душевното претоварване.
След няколко часа Каролине лежеше в удобно легло, което си заслужаваше всяка от петте звезди, категоризиращи хотела. Направиха си превъзходен пир — с никоя друга дума не можеше да се опише менюто от първо, второ до шесто — и пиха много. Но не можеше да спи. Лежеше в леглото до прозореца, взираше се в тъмната, беззвездна нощ и се надяваше на чудо. Чудото дойде. Ала беше тъжно чудо. Не само за Юдит. Най-вече за Каролине.