Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Dienstagsfrauen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
karisima (2016)

Издание:

Моника Пец. Дамски вторници

Немска. Първо издание

ИК „Enthusiast“, София, 2012 г.

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Людмила Стефанова

Предпечат: Митко Ганев

Художник: Иво Рафаилов

ISBN: 978-954-8657-66-2

История

  1. — Добавяне

5.

Каролине беше разтревожена. Едва изчака края на заседанието и отново набра телефонния номер на Юдит. Вече цял следобед се опитваше да се свърже с приятелката си. Отново беше първият вторник на месеца и Каролине искаше да се увери, че Юдит не е забравила уговорката. Тя не биваше в никакъв случай да отсъства, тъй като днес щяха да говорят за ежегодната екскурзия.

Една колежка я поздрави с вдигнат палец за спечеленото дело. Каролине го прие вяло. Стомахът й се свиваше от лошо предчувствие. Реши, че ако Юдит не се появи в „Ле Жарден“, тя самата ще отиде на улица „Блументал“.

Мрачните й мисли бяха прекъснати от шумни стъпки. Естел винаги казваше, че разликата между скъпите и евтините обувки може да се познае по шума, който издават. Тези скърцаха. Явно скъпи кожени подметки: обувки на адвокат. И наистина именно представляващият отсрещната страна, Паул Гаснер, се опитваше да я догони. И то след като току-що бе съсипала деня му, както и доверието на клиента му. Всъщност не за първи път. Гаснер не беше лош човек, но на Каролине не й се обсъждаше делото с колегата. Тя бързаше за „Ле Жарден“ и се опита да го отпрати колкото се може по-бързо.

— Съдията произнесе присъдата си. В наша полза. Не виждам какво още можем да обсъждаме.

Адвокатът не се остави да го отпратят. Напротив. Без всякакво предупреждение той й направи предложение.

— Госпожо Зайц, кога най-после ще се съберем с вас? Двамата ще сме великолепен екип!

Така направено, предложението на Гаснер звучеше направо неприлично. Сваляше ли я? Божичко! Та тя беше омъжена. Щастливо омъжена.

— Както знаете, при мен нещата вървят чудесно. Както в професионален, така и в личен план.

Каза го.

Адвокатът остана невъзмутим.

— Уважаема Каролине — направи нов опит Гаснер, — нека бъдем честни. Вече не сме в първа младост. Ако искате кариерата ви да мине на следващ етап, сега е моментът.

Каква нечувана дързост! Но Каролине не каза нищо. От многото наказателни дела адвокатката се беше научила да прикрива емоциите си. Докато кипеше отвътре, външно остана напълно невъзмутима:

— Кой ви каза, че искам да променям живота си?

— Децата ви са отлетели от семейното гнездо, внуци не се очертават скоро. Съпругът ви си има лекарския кабинет, конгресите, спорта, а вие? Среща веднъж месечно с приятелките си от курса по френски. Това не може да ви е достатъчно.

Каролине се сепна. Главата й забуча. Откъде този чужд човек знаеше тези неща? Какво целеше? Заблуждаваше ли се тя, или наистина в гласа му се долавяше нотка на съжаление? За миг Каролине забрави дори притесненията си за Юдит.

— Не ми се сърдете, че съм се осведомил за някои неща. Все пак човек трябва да знае кого взема в офиса си — обясни господин Нагъл тип с нахална усмивка.

Каролине гледаше недоумяващо. Уж нямаше вид на жена, която би оценила едно такова шпиониране, а този мъж се усмихваше така подкупващо. Вероятно се мислеше за Джордж Клуни на кьолнската адвокатура. На свой ред Каролине също го удостои с най-чаровната си усмивка.

— Как мога да се свържа с вас?

— За умни жени и добри новини съм на разположение ден и нощ.

С чувство на увереност, че е спечелил Каролине, Гаснер надраска личния си телефонен номер върху една визитка.

— Ще обмислите ли предложението ми?

— Не! — отсече рязко Каролине. — Но ако ми трябва информация за живота и заниманията ми, ще ви се обадя.

Тя дръпна визитката от ръцете му и го остави да примигва в недоумение.

Качи се в колата си и на лицето й грейна доволна усмивка. Каролине обичаше да я ухажват, ала нямаше нужда уважаемият колега да знае това.

 

 

— Адвокатът на отсрещната страна е искал да те привлече да работиш с него? — Петте приятелки се заливаха от смях, когато половин час по-късно Каролине най-цветисто им разказа за смешката.

— Да не съм луда да работя с човек, който си пъха гагата в нещата ми! — завърши разказа си тя.

Вече й беше съвсем леко на душата. Защото и Юдит беше дошла в „Ле Жарден“. Изглеждаше още по-бледа и по-прозрачна. Но беше тук. Каролине така се успокои, щом я видя, че забрави за неприятния тон, който й държа адвокатът. В портмонето й дремеше визитката с личния му телефонен номер.