Моника Пец
Дамски вторници (37)

37.

Дружното хрупане на ябълки не попречи на Каролине да се върне на темата, която я занимаваше от няколко дни.

— Това, което не разбирам в тази история с Макс…

— Ти обаче не се отказваш. Трябваше да станеш адвокат — засмя се Кики.

Каролине не се остави да я баламосат.

— От години търсиш нещо сигурно — отвърна тя.

Кики мигом я прекъсна:

— Какво мислиш, че ще се случи, когато Макс ме представи на шефа ми като негова снаха?

Каролине остана невъзмутима:

— Ще пресметне колко е възрастовата ви разлика.

— Ще ме изхвърли — поправи я Кики.

Адвокатката обаче имаше собствено виждане по въпроса:

— Защото развращаваш малолетни ли? Не става. Макс е пълнолетен.

На Кики не й беше до шеги. Тя знаеше, че приятелките й се отнасят критично към това, че често сменя мъжете. При това, без да бъде ни най-малко неморална. Просто нямаше план. Също като при проектите. Някои колеги направо си представяха готовия продукт. Но не и Кики. Тя трябваше първо да го скицира, да пробва различни варианти, да види предмета, да пипне с ръце материала. Кики първо чувстваше, после мислеше и решаваше. Как можеше да знае дали обича някого, ако не е опитала да бъде с него, за да види как ще потръгнат нещата? Любовта не е чувство, което те връхлита ей така. За нея любовта беше действие. Да обичаш, означаваше да действаш и да опитваш. Беше като изкуството и професията: не можеш да твърдиш, че си добър сладкар само защото всеки ден си залепвал нос на витрината, без да опиташ сладкишите.

— Ти прилагаш евристичния метод в любовта, с пробата и грешката. Тестваш мъжете по определена система и се надяваш, че така ще откриеш правилния.

За пробата и грешката Кики беше наясно. Затова и завързваше запознанства. Какво обаче беше „евристичен“?

— Това е изкуството с ограничени знания и малко време да стигнеш до добро решение — обясни Каролине.

Това Кики вече можеше да го разбере. Тя не знаеше нищо, а времето летеше.

— Защо все на мен? — измрънка тя. — Всеки път, когато се запозная с някой мъж, той или се оказва женен, или твърде отдаден на кариерата си, или пословичен кръшкач. Сега пък налетях на тийнейджър.

Във всеки случай беше откачено: как може човек в средата на трийсетте да има толкова романтични представи за любовта? Във всички женски списания пише, че сериозните връзки имат странични ефекти: като чорапи под дивана, оставена отворена паста за зъби и еднообразен секс. Как може да ти се струва атрактивен даден мъж, когото гледаш колко усърдно си мие зъбите или си реже ноктите? Не е чудно, че това слага край на романтичната комедия, в която влюбената двойка се прегръща и промълвява думи като „Докато смъртта ни раздели“. Това, което следва, се определя с думите „грижа за връзката“. Кики бе виртуоз на началата, но не умееше да поддържа започнатото.

— Обичаш ли Макс? — попита предпазливо Каролине.

Кики отговори уклончиво. Каролине не разбра нищо конкретно.

— Ако Талберг ме изхвърли, къде ще си намеря друга работа? Кой ще ме наеме? На четирийсет си и стар, и скъп. Трябва да видиш нашите стажанти. Откакто започна финансовата криза, те направиха шеметна кариера и струват на Талберг някакви си триста евро на месец.

— Обичаш ли го? — настояваше за отговор Каролине.

Кики хвърли поглед към Макс, който вървеше на почетно разстояние след тях, и дръзко й намигна. Тя се изчерви. Каролине се усмихна дяволито.

— Не. Разбира се, че не — отхвърли всякакви подозрения Кики. — Не го обичам.

Тя се зарадва, че телефонът на Каролине позвъни и рязко сложи край на разговора. Коя от двете бе по-облекчена? Кики, която бе избавена от неподкупната проницателност на Каролине, или самата Каролине, на дисплея на чийто телефон светеше името, което й трябваше?

— Филип. Най-после!