Моника Пец
Дамски вторници (79)

79.

— Налага ли се? — попита жално тя.

Макс просто продължаваше да дърпа Кики. Тя познаваше Талбергови достатъчно добре, за да предположи как ще реагират, когато сега Макс я представи. Насред игрището за голф. Кики беше прочела в интернет, че според шведски изследователи голф играчите живеят пет години по-дълго от хората, които не играят голф при равни други условия по отношение на пол и възраст. Кики се боеше, че това се отнася само за шведските голф играчи, защото онова, което предстоеше на аристократичната двойка до дупка номер девет, със сигурност нямаше да допринесе за удължаването на живота им.

Тя позна шефа си отдалеч. Йоханес Талберг беше облечен с кариран панталон и бял пуловер без ръкави със синьо V-образно деколте и носеше дизайнерски хипи очила с бели рамки; жена му беше облечена изцяло в бяло. За първи път Кики я срещна, когато трябваше да донесе нещо в аристократичната вила „Мариенбургер“. И тогава госпожа Талберг беше облечена изцяло в светли цветове. Така идеално пасваше на кремавия дизайнерски интериор, че Кики за малко да не я забележи.

От силното напрежение Кики не забелязваше почти нищо и не усети кога Макс се отдалечи от нея. Грийнкийпърът^[1], голям негов почитател от епизода с падането му в блатото, беше разбрал, че Макс е дошъл, и възторжено го прегръщаше, без да може да го пусне от прекомерна радост, че го вижда.

— Кики — извика Талберг. Явно проектът й я беше издигнал до ранга да си говорят на „ти“. — Какво попадение, Кики — оповести Талберг. — Вазите. Страхотни скици. Просто, ясно, убедително. Не можете да си представите какви сложни и подробни боклуци получих от колегите ви.

Кики кимна мълчаливо, потърси ръката на Макс и напипа празното. Едва сега тя забеляза, че е сама с Талберг.

— Това си е повод, който трябва да бъде отпразнуван — продължи той. — Но за жалост имаме лични ангажименти.

Макс все още беше зает с грийнкийпъра. Тя беше попаднала в капан.

— Очакваме нашия син с новата му приятелка — обясни госпожа Талберг, която не държеше особено на дискретността, която мъжът й проявяваше към личните си неща. — Направо не можем да го познаем нашия Макс. Толкова близо ни е допуснал до себе си.

— Дори проявява интерес към управлението на фирмата — прекъсна Талберг жена си, но твърде късно. Бъбривата госпожа Талберг просто не млъкваше.

— И мъжът ми си обясняваше това с някоя афера на Макс във фирмата — засмя се тя.

Най-после Макс отиде до нея.

— Не мога повече. Не става — измрънка му Кики.

Той уви внимателно ръка около нея. Лицата на родителите му замръзнаха.

— Предложенията за рационализация, идеите за нова линия на продуктите, брачните съвети, всичко това идва от Кики — обяви той и заговорнически намигна на майка си. Това не беше дипломатично представяне, но пък ефикасно. За няколко секунди Макс обясни на родителите си положението на нещата.

— Хубавото е — продължи невъзмутимо той, — че не е нужно да се запознавате с приятелката ми. Защото вече я познавате.

Майката реши да сложи край на неловкото положение. Със завидно самообладание тя разтърси ръката на Кики.

— Извинете ни, моля.

Много бързо и с взаимни препирни те напуснаха игрището. Кики гледаше нещастно. Стана точно както се опасяваше, че ще стане.

Макс сияеше до нея:

— Мисля, че ще те харесат.