Моника Пец
Дамски вторници (4)

4.

Погребението беше пищно, а поманата в „Ле Жарден“ след него — изпълнена с настроение. „Това суетене ме отегчава до смърт“, би възнегодувал Арне. Но гостите на опечалените останаха доволни. Само Юдит бе разяждана от гузна съвест. Чувството, че не са направили най-доброто, докато живееха заедно, растеше у нея като тумор. Тя не спираше да се упреква. Бе пропиляла толкова много моменти от съвместния им живот. С болка си спомняше за щастливите първи дни с Арне. Закуска в леглото, обяд в леглото, а вечер заспиваха заедно върху трохите. Как й се искаше отново да може да се ядоса за трохите в леглото.

Шест седмици след смъртта на Арне Юдит имаше усещането, че е потънала в тотална депресия. Без дълбокия му бас, характерния мирис на пантофите му и вечно разхвърляните му документи апартаментът й се струваше чужд. Сърце не й даваше да изхвърли всички неща, принадлежали на Арне и станали вече ненужни. Там, където все пак се опита да го направи, зейна празнина: оголени закачалки в гардероба, осиротяло нощно шкафче, излишна полица в банята. Юдит нямаше с какво да запълни дупката, оставена от Арне.

Тя никога не беше бъркала в гардероба му. До днес. Внимателно отвори вратата. Ръката й нежно се плъзна по велуреното яке, якето от рипсено кадифе с овални орнаменти на ръкавите, с което бе облечен в библиотеката, и най-накрая по ризите. Колкото ужасни й се струваха по-рано безвкусните му дрехи, толкова сладко ухаеше сега споменът. Измъкна няколко дрипи в кафяво, зелено и оранжево. Нещо изпадна. Някакъв предмет. Тетрадка. Дневникът на Арне.

Върху черната подвързия мъжът й беше залепил с тиксо една малка икона: едно момиченце се молеше пред образа на Богородица край някакъв извор, заобиколено от овце. Юдит знаеше историята, криеща се зад тази картина. Момиченцето беше Бернадет Субирос, дъщерята на мелничаря, на която преди повече от сто и петдесет години се явила Света Дева Мария. Там, където момиченцето получило видението си, днес е място за поклонение, намиращо се недалеч от Лурд. Всеки ден тук идват хиляди поклонници, за да намерят изцеление и сила. Поклонници като Арне.

Той бе започнал своето пътуване до Сантяго де Компостела две години преди да му поставят диагнозата рак. Две хиляди и четиристотин километра го деляха, от вратата на дома му в Кьолн до западния портал на помпозната испанска катедрала, в която се намира гробът на апостол Яков. Арне беше разделил поклонението си на етапи, които преминаваше за две-три седмици. Като учител в техникум той имаше много по-дълга отпуска от Юдит, която работеше на рецепцията в един кьолнски терапевтичен център, докато бе омъжена за Арне. Там тя насочваше посетителите към намиращите се под един покрив физио-, ерго-, танцови, игрови и езикови терапии. След смъртта на Арне Юдит напусна работата си. Въпреки съвета на своите приятелки.

Поклонническото пътуване на Арне беше планирано за много години. Спирките по пътя си той се бе опитвал да увековечи в дневник. Понякога Арне показваше на Юдит по някоя страница: рисунка, стихотворение, картичка, които прилагаше към описанието на отделните етапи. Юдит беше забравила за тази тетрадка, която сега се появяваше пред нея като съкровен завет от съпруга й. И тя пое по страниците й пътя, изминат от Арне.

Юдит не забеляза позвъняването на телефона, толкова вълнуваща беше тази неочаквана среща с мислите на Арне. Страница по страница двамата заедно изминаваха пътя на Яков, докато текстът не прекъсна. Насред изречението. На пътя за Сантяго де Компостела се бе изпречила диагнозата рак. Арне си беше набелязал маршрута. Крайната му цел беше Лурд, намиращо се леко встрани от пътя на Яков. Черната тетрадка го бе съпътствала и на това последно поклонение, с изходна точка плажът Нарбон. Според плана е трябвало да измине четиристотин и трийсет километра до Лурд, разделени на седемнайсет етапа. Девствената белота на последните петдесет страници и трагичната действителност поразиха Юдит като светкавица. Арне се бе надявал да намери изцеление при извора на Бернадет. Но така и не беше стигнал до Лурд. Напълно изтощен, той бе прекъснал пътуването. Шест седмици по-късно беше мъртъв.

В месеците след смъртта на Арне Юдит бе започнала да изпада в някакво вцепенение. Имаше дни, в които правеше само неизбежното: дишане, издишане. Дишане. Издишане. Но сега пред очите й съвсем ясно изникна решението за този въпрос — какво трябва да прави.