Моника Пец
Дамски вторници (64)

64.

Къде се бави Ева? Какво толкова си говорят двамата? Юдит сновеше неспокойно пред портала. Разтревожените й стъпки скърцаха върху чакъла. Доминик, това можеше да е бившият белгийски банкер, за когото Арне бе споменал съвсем в началото. Съпругът й не разказваше много за пилигримството.

— Нищо не е толкова отегчително, колкото разказите за екскурзиите на другите — винаги казваше той. Като дете Арне мразеше вечерите за показване на диапозитиви у многото си лели, към които тогава се присъединяваха и чичовците.

— Не ти ли е познато? — беше попитал той Юдит. — Тези стандартни текстове, с които започват всички диапозитиви. Забавното, което не може да се види на снимката, е отзад вляво, зад дървото, там е леля Фрида с маймуна в ръка.

Арне мразеше организираните мероприятия. Странното е, че на диапозитивите никога не се вижда това, което си имал предвид. И не се усеща. Освен времето, което бавно се влачи, докато мълчаливо изтърпяваш богато документираните разкази за случайни запознанства по време на отпуската, изпуснатия автобус и пищната флора и фауна около хотелския басейн.

— Трябва да усещаш чуждите страни, а не ги увековечаваш в диапозитиви — акцентираше Арне.

Ето защо си водеше само пилигримски дневник, но не носеше фотоапарат. Сега Юдит съжаляваше за това. Ако знаеше, че Доминик е пилигримски другар, никога не би помолила Ева да я придружи.

Дали наистина Доминик знаеше нещо? Нещо конкретно? Нещо, което да я злепостави?

— Умеем да мълчим заедно — беше казал Арне за Доминик. Може би повече са мълчали, отколкото говорили. Изобщо кой е казал, че Арне знае нещо за Филип? Може да е имал само подозрения, които лесно да се отхвърлят.

Входният портал се отвори. Юдит се скри зад един декоративен тропически храст. От сигурното прикритие тя наблюдаваше как Доминик лично извежда Ева. На раздяла той хвана ръцете й и й заговори дружелюбно. Юдит слушаше носовото му говорене, без да разбира нито дума. Като че ли Доминик утешаваше госта си. Ева мълчаливо хапеше устни и постоянно кимаше.

Най-сетне двамата се разделиха. И после Ева дойде. Право при нея. Нямаше нужда Юдит да пита каквото и да е. Тя можеше да разчете по унищожителния й поглед, че приятелката й знае всичко.

— Връзка. С мъжа на най-добрата ти приятелка. Повече от месец. Как можа?! — порицаваше я Ева.

Юдит не можеше да я вини, задето е шокирана. Тя самата беше. След първата неволна целувка. После започна да отбягва Филип, когато беше възможно. Почти четири седмици. Докато Арне не я помоли да го придружи на контролния преглед.

— Тревожа се за теб — беше казал Филип крадешком.

Простичко изречение. Което й подейства добре. Защото вкъщи всичко се въртеше около болестта на Арне. Защото невинното изречение й даде усещането, че има бъдеще. Тя самата. Дори без Арне.

— Филип ме изслушваше. Винаги когато имах нужда. И в един момент това прерасна в нещо повече.

— На теб ти се искаше Арне да си е имал любовница! Това щеше да смекчи вината ти — замерваше я Ева с упреци.

— Какво трябваше да направя? Случи се. Не можех да кажа истината на никого. Арне беше смъртно болен.

— Аз бях на твоя страна, Юдит — поклати глава Ева. — Утешавах те, изслушвах те, когато говореше за него. И за мъката си. Доминик е прав: ти взе всички ни за глупаци. Най-вече Каролине.

— Това е вината, Ева. Вината, която изкупвам тук.

— Такова нещо не може да се изкупи, Юдит. Не и в присъствието на мамената приятелка.

Юдит посърна.

— Знаех, че ще ме осъдите, когато разберете. Страхувах се да бъда сама в този момент.

Ева недоумяваше:

— Можеш ли да мислиш за друго, освен за себе си и за собственото си удобство?

Тя търсеше думите, спря, завъртя се и отново се нахвърли върху Юдит. Юдит вдигна отбранително ръце към лицето си. Ева беше толкова превъзбудена, че всичко можеше да се очаква от нея. Дори да я удари.

— Това с Филип още ли продължава? — изсъска тя.

— Той искаше да започне нов живот с мен. Откакто Арне е мъртъв, не мога повече да му изневерявам. Може би Арне беше любовта на живота ми. А аз не я оцених. — И отново се затъркаляха сълзи.

— Ще кажеш на Каролине — рече студено Ева.

Очите на Юдит се разшириха от ужас. Тя успя само да промълви:

— Това може да си остане между нас. Всичко приключи.

Ева не даваше и дума да става.

— Писна ми от твоето самосъжаление. Ще говориш с Каролине. Ако не го направиш до Лурд, аз ще се заема.