Моника Пец
Дамски вторници (58)

58.

— Искам да остана сама — изрева Юдит.

Кики беше бясна. Не я пускаха да влезе в стаята си. Тя стоеше зъзнеща в огромния манастирски коридор, над който се извиваха кръгли сводове. От многобройните прозорци се процеждаше последната светлина на деня. Кики горко трепереше. Тук нямаше съвременна изолация. Вечният студ от избените помещения проникваше директно на партера. Кики пристъпваше от крак на крак. Тя беше боса и хавлията още бе увита около тялото й.

Малко по-нататък Макс се беше облегнал на студената стена и доволно се подсмихваше.

— Имам двойна стая. Две страхотни легла. С две завивки.

Кики се стараеше да не поглежда към него и само чукаше енергично на вратата. Денят беше истински кошмар. Нямаше да понесе още проблеми.

— Юдит, отвори — умоляваше тя.

Макс беше решил този път да не я остави да се измъкне.

— За теб само възрастта ли е важна? — подхвана той темата за техните отношения.

Кики удряше с длан по вратата. Монасите, отивайки на последната за деня литургия, обърнаха глави. Някаква жена, само по една хавлиена кърпа, и един много по-млад мъж, който се домогва до нея — това определено не бе всекидневие в тези свети помещения. Монасите се точеха изключително бавно по манастирския коридор.

Макс опита още веднъж:

— При избора си на партньор човек не взема предвид само едно негово качество. Ако търсиш ангел и гледаш само крилата му, току-виж, си си отнесъл вкъщи петел.

Кики прихна. Представата я развесели.

— Нямам нищо против петлите — продължи Макс. — С малко зеленчуци може да се получи чудна супа.

Кики отстъпи. Беше решила, че няма смисъл да чака в коридора и да мръзне, докато Юдит се успокои.

— Приемам предложението ти. Но това не означава нищо. Не си мисли, че съм променила мнението си — предупреди тя.

Макс вдигна три пръста за клетва.

— Няма да те докосна. В името на всичко, което е свято за мен. — Дръзкият блясък в очите му показваше, че това не значи кой знае колко за него. Кики тръгна към Макс и настъпи кърпата, която се свлече на земята. Макс я вдигна. Уви я грижливо около раменете й. Приближи се до нея. Много се приближи. Опасно се приближи.

— Ангелите са безполови — каза дрезгаво Кики, — затова живеят толкова спокойно.

Макс нямаше нищо общо с ангелите.

— На кого му се живее в рая? Такава скука е там.

Той отметна един кичур от лицето й. Върховете на пръстите му се плъзнаха по бузите й, докоснаха устните й. Кики потрепери, коленете й се огънаха. Покрай дъжда, унищожените скици и кавгата на приятелките съпротивата й се беше стопила.

През изминалите петнайсет години петте дами бяха преживели неразбирателства, спорове и разправии. Ала нищо не можеше да се сравни с това, което се случи по време на това поклонение. За Кики петте приятелки бяха скалата в прибоя. Но сега всичко беше плувнало. Не само скиците.

Кики уморено обори глава върху гърдите на Макс. Ръката му се плъзна по голото й тяло. Той миришеше на своя билков душ гел, на лято, на червени ягоди, миришеше на Макс. Верен и чужд едновременно, топъл и прелъстителен. Кики се предаде. Стотици километри тя се бореше срещу тази невъзможна любов. Дни наред вървеше пред него и след него и беше до него. Докато не я заболя вратът от усилията да не го гледа. Тя уви ръце около Макс. Кърпата отново се свлече на земята. Кики стоеше почти гола в манастирския коридор и беше забравила за целия свят.