Моника Пец
Дамски вторници (10)

10.

— За мама!

Когато самолета се доближи до френския средиземноморски бряг, Фридо и дъщеря му Анна седнаха в нощната кухня и чукнаха чашите си с какао. На осма страница от указанията на Ева пишеше, че какаото помага за безсънието на децата.

Още на първата глътка момиченцето поклати глава.

— Мисля, че мама прави какаото с мляко.

Фридо кимна сериозно. Той ръководеше отдел със сто трийсет и двама служители, но с приготвянето на какао очевидно се затрудняваше. Беше му трудно да се оправи дори с газовата печка.

— Поне е горещо — каза Фридо и направи показно, като разбърка усърдно своята ужасна напитка.

Анна присви очи и направи като него.

Отгоре виеше Супер Марио с такива децибели, каквито само тийнейджърите считаха за социално приемливи. Трите по-големи деца вероятно се бяха събрали в стаята на Давид и се състезаваха с коли на електронната игра Уи. А уж Фридо ги беше накарал да си лягат още преди час.

— Не мога да заспя, ако мама не ме целуне за „лека нощ“ — каза тъжно Анна.

На Фридо му идеше да отвърне: „И аз не мога.“ Но така едва ли щеше да успокои дъщеря си.

— Искаш ли да видим къде е тя сега?

На детското лице най-после се появи усмивка.

Анна и Фридо заедно проследиха на лаптопа пътя, по който бяха поели петте жени. Le Chemin du Piemont Pyreneen^[1].

— Ще летят от Кьолн до Монпелие. Там ще пренощуват. Рано сутринта ще вземат автобус дотук.

Фридо смело сложи кръст на изходната точка. Той бе копирал една карта на началната страница на компютъра на Анна. Сега тя можеше всеки ден да си отбелязва напредването на приятелките. Момиченцето местеше безпомощно поглед от екрана към баща си и обратно.

Този кръст беше на ничия земя.

— Това нищо не ни помага.

— Напротив, Анна, трябва да ни помогне.

Фридо горещо се надяваше на това. Пък дори и да е само една мобилна радиоантена. Той имаше неприятното усещане, че приготвянето на какаото нямаше да е единственото препятствие, което му предстоеше през следващите дни.