Моника Пец
Дамски вторници (47)

47.

Каролине се засмя. Интересно й беше как Кики си криви душата. Каролине отдавна беше забелязала това, което виждаха и другите приятелки: Кики беше влюбена. И по цял ден не правеше нищо друго, освен да отрича очевидното. Каролине се питаше кога ли Кики ще престане да лъже себе си.

Каролине се облегна безгрижно назад. Дамите бяха насядали по грубите камъни на едно свлечено речно легло, врязало се дълбоко в пейзажа. Настъпил беше идеалният момент. Първоначалните проблеми бяха останали зад тях, а до Англес имаше още път. Идеален момент за спиране на времето. Каролине се опита просто да се наслаждава на мига. Също като Макс.

Гол до кръста и с навити крачоли, Макс стоеше на речния бряг, дялкаше копие и посвещаваше Ева, Юдит и Естел в изкуството на риболова.

— По движението на водата може да се познае, че има пъстърва. Трябва да прецениш колко е голяма и после да се прицелиш в нея — обясняваше той.

Макс не полагаше никакви усилия да бъде харесван и приеман. Правеше това, което му доставяше удоволствие, и привличаше другите със своя ентусиазъм. Така привлече и погледите на четирите дами върху себе си. Както и на Кики, която не го изпускаше от очи иззад скицника си. Дори Естел нагази в плитката вода и провери с обнажено копие дали би имала шанс да си осигури сама прехраната сред пустошта.

— Къде си научил това? — впечатли се тя.

— Никъде. Само от книгите. На Карл Май.

— Карл Май ли? — попита високо Естел, така че и Каролине да чуе. — Той само се прави, че лично е преживяш приключенията. Иначе всичко в историите му е измислено — продължи да сипва сол в раната тя.

На Каролине й спря дъхът. За Естел тайните бяха от ден до пладне. Можеше да преброи на пръстите на едната си ръка колко време щеше да мине, докато Юдит разбере, че Естел си е вряла носа в дневника зад гърба й. Слава богу, в този момент Макс метна копието си. Водата пръсна нагоре, под водната повърхност настъпи оживление. Една прободена риба се бореше за живота си.

— Уцелих. Аз уцелих — изрева Макс.

В суматохата около убитата риба издайническата забележка на Естел не направи впечатление.

— Досега не съм улавял риба. Нито веднъж — чудеше се Макс.

— Типични южняци — остроумничеше Естел. — По цял ден се мотаят и накрая се оттеглят на почивка. Нищо чудно, че са лесни за ловене.

— Може би просто Карл Май е събирал внимателно информация — извика въодушевено Юдит.

Каролине наостри уши. Дали приятелката й не беше забелязала нещо? Дали не знаеше повече, отколкото показваше? Тя бързо отхвърли глождещото я съмнение и сама си нареди: наслаждавай се. Сега. Потопи се в мига. Колкото е възможно. Англес е далече. Ранното лято — толкова е приятно.

Малко по-късно три риби бяха наредени върху дървени прътове над малък огън, запален от сухи клони между камъните. Явно дори на поклонническото пътуване обслужването на скарата си беше мъжка работа. Дори Ева, която всяко лято ги канеше на голямо барбекю, се отдаде на мързел. Тя беше помогнала да се изкормят рибите и да се напълнят с подправките, растящи край пътя. Останалото трябваше да поемат останалите. Ева доволно се опъна на слънце и остави готвенето на другите.

— Яденето е много по-вкусно, когато е изненада — въздъхна тя и затвори очи. С всеки изминал ден Ева ставаше все по-добра в потискането на рефлекса си да се впусне да помага, когато беше редно задачите да се разпределят.

Каролине се наслаждаваше на тръпчивия вкус на рибата, на пресния хляб и безделието. Времето беше престанало да препуска. В мързеливата отпуснатост всички проблеми бледнееха. Може би не трябваше да се разбутват нещата. Да отидат до Лурд, да си запалят на пещерата по една свещ за Арне и всичко да се забрави. Кого го интересуваше защо Д. е счел за необходимо да уведоми Арне, че Саму ще го посрещне? Кого го интересуваше, че Саму и Арне са имали нещо общо? Арне беше мъртъв. И те бяха дошли във Франция, за да затворят последната глава. Просто трябваше да не си отваря устата и да забрави за бележката и въпросите. Мисълта за това бе прогонена толкова бързо, колкото беше дошла. Естел се обърна към Каролине и я дари с още един от своите тайнствени погледи. Каролине й отвърна с жест, който заплашваше Естел с мигновено обезглавяване.

Едно пронизително иззвъняване на телефон припомни на Каролине, че все пак времето не е спряло. Още ги имаше. Всички проблеми, които беше запратила встрани. Този път приносител на гибелните новини беше телефонът на Макс.