Моника Пец
Дамски вторници (44)

44.

— Това е кражба — възмути се Каролине.

Естел бе на съвсем друго мнение.

— Необходимост най-вече.

Двете жени се бяха усамотили в общата баня с душовете в края на коридора. Единственото място, където можеше да се говори спокойно. Е, ако не се броят за смущаващи мигащата неонова лампа, оранжевите плочки и един капещ душ, който като тъпан известяваше, че тук трябва да се направи основен ремонт.

— Няма да се замесвам в такива работи — отсече Каролине. Думите й отекнаха във високата, облицована с плочки баня. Ако някой запееше тук на висок глас, цялата къща щеше да разбере. Още едно доказателство: Каролине имаше неподходящ за шепнене и шушукане глас. Когато казваше нещо, го казваше така, че да чуят дори пенсионери с тежка форма на глухота, които гледат да не изпуснат някой публичен процес за убийство. — Ние сме приятелки, не е редно да постъпваме така една с друга.

— Само чуй това — продължи енергично Естел.

— Вече си го прочела — позна Каролине.

Естел не обърна внимание на упрека на Каролине, разтвори невъзмутимо дневника и зачете на висок глас:

— Според някои пилигримите пият вода и ядат хляб. Но когато след дълга отсечка от прашния път се отбих при Жером, разбрах, че не искам повече да се мъча. Искам да се наслаждавам на лакомствата, предлагани в страната, която изминавам метър по метър пеша. Никъде другаде не можеш да се насладиш на такъв автентичен вкус както при Жером.

— Арне от плът и кръв — каза Каролине. — Малко преувеличено, унило, цветисто. Типично за Арне.

— Да, ама не — изрева Естел.

Тя се наслаждаваше на разкритията си. Каролине се чувстваше като в куиз шоу, в което се търсят не само отговорите, но и въпросите. Тя вече беше забравила, че не иска да знае нищо за похитения дневник.

— За какво намекваш? Изобщо за какво говориш, Естел?

Каролине не можа да се въздържи от острия тон, с който подлагаше свидетелите си на кръстосан разпит. Въпросът сега не беше от криминално естество. Касаеше се за нейната приятелка Юдит и починалия й мъж.

Естел доказа, че нюхът към пикантни скандали не я е напуснал дори във Франция. Преднамерено бавно и театрално тя извади от джоба на панталона си една хартийка.

— Спомняш ли си коментарите за ресторантите?

— За маринованите речни раци в сос от вермут? Разбира се. Всеки път, когато се ядосаш, се сещам за тях.

Естел се засегна:

— Ние сме група. Тук всеки трябва да си изкаже мнението. И ето, аз казвам, че тялото ми, което с толкова време, усилия и пари…

— Казвай направо какво има — прекъсна я неучтиво Каролине.

Естел пое дълбоко въздух.

— Текстът, тези потискащи описания… — Тя отново направи драматична пауза.

— Естел!

— Арне ги е преписал — хвърли бомбата Естел.

— Как така ги е преписал?

— Този текст в дневника е едно към едно с един от коментарите за ресторанта, който си свалих от интернет.

Естел трескаво посочи с пръст точно определено място.

— Прочети сама.

Каролине взе хартийката. Буквите затанцуваха пред очите й.

— „На лакомствата, предлагани в страната, която изминавам метър по метър пеша. Никъде другаде не можеш да се насладиш на такъв автентичен вкус както при Жером.“

Арне дори не си беше направил труда да смени имената.

Естел зачете на глас заедно с Каролине:

— „Животът с Бог и като Бог във Франция придобива нов смисъл тук. Когато се смесят листа от билки с фин зехтин, разбираш, че малките удоволствия са самото царство.“

Естел спря да чете.

— Намерих и други места — продължи тя. — Историята с монасите, която приехме с отворени обятия: всичко е нагласено. Дневникът на Арне Новак е компилация от изрезки.

Каролине остана безмълвна. В помещението се чуваше само неспирното капене на душа. Студенината, която се излъчваше от плочките, полази по гърба й. Трябваше да си наметне някое яке. Но тя не беше подготвена за подобно нещо. Нито за душа, нито за плочките, нито за студенината, нито за това, което й каза Естел. Точно Арне, който можеше да напише цял роман по облаците, да ползва за дневника си готови текстове?

— Значи поклонническото пътуване на Арне е измислено? — смая се Каролине.

— Де да беше толкова просто — въздъхна Естел и измъкна от обложката на дневника една надраскана бележка.

— „Скъпи Арне, Саму ще пристигне от Англес в седемнайсет часа. Д.“ — разчете Каролине неясния почерк.

— Англес е малко преди Лурд — беше проучила вече Естел. — На два дни път пеша оттук.

— Което значи, че Арне е идвал в района?

— А в дневника си лъже, че не е — заключи Естел.

И какъв е смисълът? Каква причина е имал Арне да лъже, че е бил на поклонение? Какво се крие зад мистериозната бележка?

— Саму ще пристигне в седемнайсет часа. Саму. Саму — мърмореше под нос Каролине. — Това име ми е познато. Саму.

Името извика у нея блед спомен. Беше като дума, която стои на върха на езика ти, а не можеш да я произнесеш. Естел беше крачка напред в мислите си. Тя кристално ясно формулира какво трябва да се прави:

— Трябва да намерим този Саму в Англес. Както и Д.! Това са важни свидетели.

Каролине съзнаваше, че е прекрачила невидима граница. Смътното усещане в стомаха се превърна в осезателно доказателство. Що за деяние се криеше тук? Каква истина се опитваше да замаже Арне? Кой знае каква лавина щяха да отприщят, без да искат? Образът на съпруга на приятелката й, който си беше изградила, се пропука. Ако той се разпаднеше, колко ли от живота на Юдит също щеше да се разпадне?

Естел въздъхна:

— За първи път разбирам какво намираш в тази твоя работа.

Тя звучеше ентусиазирано. Каролине много добре знаеше какво следва, когато Естел се запали по нещо. Щеше да извика на помощ Бог, света и всичко останало.

— Нито дума на Юдит! — предупреди тя.

Естел вдигна патетично пръст за клетва.

— Ще мълча като гроб. — Тя направи многозначителна пауза. — Поне ще се опитам.