Моника Пец
Дамски вторници (15)

15.

Достатъчно. Спешно трябваше да спрат за почивка. Юдит се тръшна изтощена в сянката на една разклонена пиния.

Кики събу туристическите си обувки и започна да масажира изтормозените си пръсти. Разтоварването от греховете било тежка работа. Най-вече за крайниците.

— Не си усещам краката — хленчеше тя.

Естел, която се беше проснала в тревата с разперени ръце и крака — поза като за правене на отпечатък в снега, — сбърчи погнусено нос.

— Ако съдя по миризмата им, бих казала, че вече са мъртви.

Дори Кики, която беше свикнала на всяко нещо да търси и да намира добрата му страна, се изнерви.

— Въртим се в кръг от часове — оплака се тя с насочен към Юдит, изпълнен с упрек поглед.

Естел пък каза това, за което Каролине бе предупредила още преди часове:

— Определено вървим в погрешна посока.

Юдит избягваше да кръстосва поглед с Каролине. Естествено, имаше въпроси, естествено, нелепата ситуация се дължеше на нея. Но това засягаше само Арне и нея. Тя се опита да спаси каквото можеше да се спаси:

— Какво толкова? По-важно е какво се случва вътре в теб.

Естел си събу обувките. Мехури. Ужасни мехури. Мехури. Живо месо!

Юдит продължаваше невъзмутимо:

— Арне казва, че поклонническите пътувания предизвикват чувства, каквито не си подозирал, че може да изпиташ.

— Имам желание да убия някого — произнесе категорично Естел.

— Трябва да осъзнаеш необходимостта от ходенето — обясни й спокойно Юдит. — Тялото ти ще се нагоди по естествен начин към новия ритъм на живот. Едва тогава ще преоткриеш себе си.

Езотеричните прочувствени напеви довършиха запаса от търпение на Естел:

— Кой го казва? Арне пророкът? Я да видим.

Естел посегна с любопитство към дневника в тревата. Но преди да успее да го вземе, Юдит страстно прегърна тетрадката. Никой нямаше право да се докосва до завета на Арне.

— Само исках да разбера още какви духовни предизвикателства ме очакват — оправда се Естел.

Безсилие и гняв кипнаха у Юдит. Защо ли й трябваше да взема приятелките си на поклонническото пътуване? Трябваше сама да го направи. Достатъчно тежко й беше да върви по стъпките на Арне и без намесата на останалите. Злъчните им коментари, нямата им критика и постоянното бърборене зад гърба й отравяха цялата атмосфера. Тя се отдалечи малко от групата и се опита да се концентрира върху причината, довела я във Франция. Трябваше да завърши по подобаващ начин, с финална глава, дневника на съпруга си.

Тя отвори внимателно тефтера и отвинти капачката на писалката на Арне. Откакто Юдит беше надраскала със своята писалка „Пеликано“ тетрадката си в основното училище, не бе хващала в ръка такова пособие. Старомодното наследство от мъжа й беше с течащо мастило.

И това на практика се отразяваше и на думите. Вместо прегледни и мъдри слова върху хартията, първото, което направи впечатление на Юдит в дневника на Арне, беше едно мокро петно в кобалтовосиньо. Тя усети напиращите сълзи. Непрекъснато някакви дреболии прекъсваха концентрацията й. Някоя песен по радиото, която са слушали заедно, описанията на волво, които Арне бе предложил за презентацията на новия модел, пресъхналата купичка за мляко, която той редовно пълнеше, за да примами съседската котка на техния балкон. А ето и сега това ужасно петно в дневника му. Арне би се опитал да разчете добър знак от формата на петънцето. Така, както й беше разчел бъдещето по облаците над Балтийско море по време на първата им отпуска заедно.

— Аз съм опитен гадател на облаци — твърдеше тогава той и я уверяваше, че облаците приличат на черешова торта „Шварцвалд“. — Предстоят ни сочни, сладки години — беше прошепнал в ухото й. И Юдит му вярваше. Докато не се случи всичко.

Не желаеше да продължава да мисли за това. Случилото се трябваше да бъде заличено. Не искаше повече да й липсва Арне. Някои хора пишат дневник, за да си спомнят за себе си. Юдит щеше да пише, за да забрави. За облаците и за всичко, последвало след тях. Не беше нужно особено въображение, за да се разчете знакът на мастиленото петно. То приличаше на буреносен облак. Боговете се готвеха да хвърлят светкавица по нея.

Юдит трескаво прелисти страниците и започна отначало. Четвъртък, 17 юни. Отново се панира. Какво трябваше да пише за първата част на поклонническото пътуване? Беше твърдо убедена в правилността на указанията, посочени в дневника на Арне. И въпреки това се беше объркала. Юдит си втълпяваше, че не намира правилните думи единствено от умора.