Моника Пец
Дамски вторници (51)

51.

— Виж къде е Каролине — стъписа се Юдит.

Въпреки усърдните старания на Естел да отклони вниманието й, тя беше забелязала Каролине в процесията. Юдит присви очи. Опита се да си обясни чудатото поведение на Каролине. Приятелката й си проправяше път сред вярващите към челните места в колоната. За Юдит това беше повече от странно.

— Какво й става? Какво търси тя там?

— Може внезапно да е станала католичка — предположи Кики.

Сега всички гледаха втренчено Каролине, която се беше навела над един санитар и водеше разговор с него.

— Може да й е станало зле. Тя имаше странно усещане в стомаха — успокояваше ги Ева.

Юдит изобщо не беше убедена. Естел се притесни. Трябваше да измисли обяснение. И то да звучи логично. Безобидно. Как, по дяволите, да разсее Юдит, преди да се е досетила какво прави Каролине? Толкова не я биваше в лъжите. Почти бе готова да се предаде, когато небето й изпрати спасителен отряд. В процесията Естел откри две дами на преклонна възраст, които приличаха на близначки. Около тях имаше и други познати лица.

— Французите — извика зарадвано тя. — Това не са ли французите от странноприемницата на Жак?

Юдит се обърна. В очите й се четеше паника.

— Надявам се откаченият да не е тук — сипа нарочно сол в раната Естел. Французите също ги разпознаха. Нощувките, прекарани в общата спалня, съвсем определено допринасяха за разбирателството между народите. Те радостно помахаха на жените, сякаш това не беше богородична процесия, а шествие на народите по време на олимпийски игри. Юдит не беше единствената, изплашила се от това. Макс се боеше от най-лошото.

— Надявам се, че ние ще спим другаде. Няма да понеса още една хъркаща нощ — въздъхна той, с което даде на Естел окончателна идея за отвличане на вниманието на Юдит:

— Веднага трябва да си потърсим място за нощуване. След края на процесията всичко ще е заето. Не искам пак да сме с французите на рогозки в някой физкултурен салон.

Юдит трескаво закима:

— Нека си намерим приличен хотел. Някъде, където няма опасност да се срещнем с пилигримски групи.

— Най-скъпият в района — ликуваше Естел.

Тя разгърна възторжено брошурите. Тук имаше и едно указание за ресторанти. Ако и стаите бяха толкова изискани, колкото менюто, явно й беше ден. Тя тайничко благодари на французите за това, че се плъзнаха из цялата процесия.

— За парите не се притеснявай — прошепна тя на Кики.

Не за пръв път Естел й помагаше. Веднъж трябваше да я спасява пред „Ле Жарден“ от една таксиметрова шофьорка, приличаща на борец и явно неподатлива на чара на Кики.

— Сигурна бях, че имам още една банкнота — беше изхленчила Кики. — Тя отказва да ме върне за дванайсет евро и четирийсет.

Естел й заемаше пари за такси, за сметката при Люк, а понякога и за наема. А сега и за хотел.

— Ще ти ги върна — обеща Кики.

— С лихвите, както винаги — кимна й Естел. Тя знаеше, че няма смисъл да се опитва да подарява нещо на Кики. Кики беше прекалено горда.

Естел даде знак за тръгване. И Юдит тръгна. За последен път се обърна. Но не французите я интересуваха. А Каролине, която водеше оживен разговор с един френски санитар.