Моника Пец
Дамски вторници (75)

75.

Раздялата с Лурд настъпи по-бързо, отколкото й се искаше на Каролине в магическия момент на площада. В хотел „Ла Солитюд“ цареше обичайната припряност. Там тя веднага се сблъска с характерната навалица от пилигрими. Струваше й се, че всичките триста петдесет и шест стаи на хотела са заети. Предимно по-старите пилигрими нахлуваха на групи в бара, в магазините за сувенири и дрехи във фоайето и се тълпяха пред петте високоскоростни асансьора. Единственото спокойно място беше терасата на покрива на хотела, която отвеждаше до един минибасейн. Само едно луничаво холандско момченце беснееше в него и неуморно ловеше предметите, които майка му хвърляше във водата. Какво ли търсеше тази весела двойка в Лурд? След час и тези двама души изчезнаха.

Дълбоко под нея блестеше реката Гав. Осветените фасади на хотела и неоновите реклами на магазините се отразяваха във водата. Една група минаваше по моста към нощната си квартира.

Последната чаша вино на покрива бе последвана от неспокойна нощ и припряна закуска на следващата сутрин сред пилигрими. Каролине изпита облекчение, когато излезе на улицата. Една кола изсвири с клаксон.

— Изненада — извика познат глас.

Очите на Ева мигом се напълниха със сълзи. Фридо беше дошъл. С четирите деца. Те нямаха търпение да вземат лично Ева и да я върнат в семейното гнездо. Развълнувана, тя ги прегърна и петимата. Толкова се радваше, че отново вижда семейството си.

— Изглеждат здрави и ни най-малко недохранени — прошепна й Каролине.

— Анна е толкова висока. Като че ли е пораснала поне с няколко сантиметра — рече Ева и потисна една сълзичка.

Зад колата на Фридо спря такси. Естел излезе от хотела. В костюм и на високи токчета. Откъде ли се беше снабдила с тях?

— Накъде си? — извика Каролине към нея.

— Към летището. Имам резервация за две седмици спа почивка. Трябват ми, за да се почувствам отново в собствената си кожа.

Нямаше време да се сбогуват както подобава. Към хотела нямаше локално платно, а улица „Бернадет Субирос“ беше толкова тясна, че автомобилът на Фридо пречеше на движението. Зад тях бибиткаха коли на снабдители, хора в инвалидни колички се оплакваха, че няма откъде да минат, един часовникар им каза, че е абсолютно забранено да се спира тук. След десет дни спокойствие всичко стана някак много бързо.

Когато Кики и Макс, току-що изкъпани, излязоха от хотела, можеха само да помахат на Ева и Естел.

Каролине се огледа търсещо.

— Къде е Юдит?

— Тръгна си — каза Кики делово. — Още вчера.

Каролине сви рамене:

— Може би така е по-добре.

Тя се отправи с натежало сърце към Кьолн. При Филип.