Моника Пец
Дамски вторници (60)

60.

Ева се въртеше, без да може да заспи. Беше опитала всичко. Пи топло мляко, започна да брои овце, тананика църковната песен на баба Лоре, пробва с клякания. Нищо не помагаше. Неприятното чувство, което породи у нея кавгата, не можеше да се прогони с никакви трикове за заспиване. Тя се надяваше утре всичко да се изясни. Юдит и Каролине просто трябваше да си поговорят.

Ева разбираше Юдит. Злоупотребата с доверие от страна на Каролине и Естел беше може би по-тежка и от това, което мъртвият Арне беше направил или даже не бе направил. Нищо чудно, че Юдит прибягна до глупави намеци. Тя беше като животинче, притиснато в ъгъла, което хапе безмилостно напосоки. На това се дължеше евтината провокация, визираща брака на Каролине. Нищо друго не можеше да бъде подмятането на Юдит. За Ева Филип и Каролине бяха перфектната двойка. Заедно бяха от над двайсет години, отнасяха се с уважение един към друг и можеха да разказват вицове, без да се прекъсват взаимно и да развалят интересното. Сигурно беше провокативен въпрос. „Утре всичко ще се изясни“, каза си тя. И все пак не можа да заспи.

Ева нервно светна лампата. Килията беше повече от оскъдна. Празни, бели стени, тежка дървена врата, прозорец, който беше твърде висок, за да може от него да се погледне в градината. Единственото развлечение, което се предлагаше, беше един куп броеве на християнското „Списание Лурд“. Списанието за поклонниците от третото хилядолетие разглеждаше само една тема. Историческият Лурд от времето на виденията, образите на Бернадет, чудотворните лечения и потоците пилигрими. На всяка втора страница бе изобразена Богородица с нейното бяло покривало, син колан и златни рози на двете стъпала. „Покай се, покай се, покай се“, беше извикала фигурата на Богородица. „Молете се за грешниците.“

Ева дори за секунда не се съмняваше, че историята е била точно такава. Защо момичето ще лъже? Кой би й нашепнал сложното изречение на шестнайсетото видение: „Que soy era Immaculada Councepciou.“ „Аз съм непорочното зачатие.“ Такова нещо не би могло да хрумне на едно необразовано дете на работници. Водата на Лурд лекуваше хора. Телата и душите им. Магията на мястото щеше да достигне в сърцата им. Тя се надяваше на това.

„Покай се, покай се, покай се“, отекваше в просъница в главата й. Но кой беше в случая грешникът? Кой беше извършителят? И кой — жертвата? За какво изобщо ставаше въпрос?

„Внимавай какво четеш преди заспиване“, винаги предупреждаваше баба Лоре. Ева установи, че историята на Бернадет няма да й помогне да заспи спокойно.

Чу се някакъв шум. Дали заключи вратата? Май не. У дома това беше задача на Фридо. Обикновено тя си лягаше, когато Фридо допиваше последната си чаша вино във всекидневната.

Ева вдигна глава. Беше й трудно да се ориентира. Нито луна, нито слаба светлина от уличен фенер или прозорците на съседни къщи не осветяваха скромната стая. В Кьолн оставяха завесите дръпнати. Затъмнени помещения като това тук й приличаха на гробници и от тях сънуваше кошмари.

Не, Ева не се беше заблудила. Приближаваха стъпки. Предпазливи стъпки. Стъпки на човек, който не иска да бъде чут и видян. Някой бавно натисна резето надолу. В рамката на вратата застана тайнствена дама. Беше облечена с бяла рокля и носеше бяло покривало. Надиплената одежда бе пристегната в талията със син колан.

— Аз съм — прошепна фигурата на Богородица. Прозвуча повече като гласа на Юдит, отколкото на непорочното зачатие. Юдит се беше увила в бял чаршаф. Въпреки покривалото трепереше като трепетлика.

— Помислих, че имам видение — възмути се Ева. — Никога повече не прави така.

— Искам да разбера къде наистина е бил Арне — каза Юдит с учудващо твърд глас. — Ще дойдеш ли с мен? При Доминик.

— Сега ли? Посред нощ? — учуди се Ева.

— Четири километра са. Ако тръгнем веднага, утре ще сме там за закуска. Не мога да чакам.

Нещо в бодрия тон на Юдит не се хареса на Ева. Първо странният смях, когато Каролине каза, че нещо в дневника не е наред, а сега пък тази неочаквана решителност.

— Ти си единствената, която винаги е държала на мен. Дори на себе си не вярвам — опита се да убеди Юдит колебаещата се Ева.

Ева се измъкна от леглото. Беше наивно да вярва, че бурята, разразила се между приятелките, ще отмине от само себе си. Така или иначе не можеше да заспи. Време беше нещата да се изяснят.