Моника Пец
Дамски вторници (20)

20.

— Пу за мен горното легло — изчурулика весело Кики.

Залитайки, тя повдигна себе си и багажа си на горното легло, което се намираше до запотения прозорец. Останалите още не се бяха съвзели от шока. Какъв ти лукс? Помещението имаше вид на истинска монашеска килия. И това далеч не се дължеше само на огромното разпятие, което украсяваше стената.

Една неонова лампа осветяваше безпощадно скучните подробности от обзавеждането: три легла на два етажа, един стол, една разклатена маса, един гардероб с шест панти и врати, които не можеха да се затворят. Всичко това от най-фина ламинирана пластмаса. Леглата бяха постлани с колосани памучни чаршафи, които сякаш бяха колекция отпреди войните.

— Една приятелка прави чанти от такива неща. Приличат на топли кифлички — дивеше се Кики.

Тя нямаше нито време, нито желание да се занимава с обзавеждането на някакъв си хан. Беше й напълно все едно какво пише в дневника на Арне. Кики нямаше търпение да се заеме с проекта си. Беше видяла толкова много интересни форми и цветове, пейзажът се бе запечатал в съзнанието й. Шумовете и музиката бяха важни за нея. През първия семестър в академията по дизайн беше предизвикала голям смях, когато при представянето на първия си продукт беше пуснала CD, за да покаже какво чувство би трябвало да внуши нейният проект на диван.

Всички останали часове наред бяха шлифовали и боядисвали макети от полиуретанова пяна. Между другото, отдавна съществуваха уреди, които с едно натискане на копчето правеха от компютърния проект триизмерен модел.

Кики беше ободрена. Денят й бе подарил толкова различни впечатления. Сега просто трябваше да ги вплете в проект. Тук можеше да работи много по-добре, отколкото в студиото в Кьолн, където колегите постоянно й се пречкаха. Тук беше тихо. Твърде тихо.

Юдит, която след пристигането им в странноприемницата кипеше от ентусиазъм, си беше глътнала езика при вида на стаята с шестте легла.

Естел бе слязла в мазето, поне там да намери нещо хубаво. Когато отново излезе, размаха радостно находката си: една многолитрова кутия вино.

— Единственото, което открих в така наречената винарска изба — съобщи тя, докато раздаваше и пълнеше чашите.

Каролине вдигна чашата си.

— Да пием за хубавата си колибка. Също като Арне — издекламира тържествено тя.

Не вложи абсолютно нищо лошо в думите си, но Юдит веднага се засегна. Лицето й се вкамени. Каролине сякаш не забеляза това.

— Виното никак не е лошо — продължи одобрително тя.

— Какво означава това, Каролине? — изсъска Юдит.

— Вероятно Арне е възприемал нещата по друг начин. Не такива, каквито са били в действителност — каза помирително Каролине.

Не й беше до спорове. Юдит обаче насочи разговора към кавга.

— Дошъл е тук, за да се нахрани, а не да мисли как е обзаведено.

Кики въздъхна. Понякога Каролине беше непоносима с тази нейна болезнена пристрастеност към истината. Какво значение имаше дали Арне е описал точно пътя и подслона? Нали имаха покрив над главата, бяха здрави, предстояха им още цели десет дни във Франция и виното беше разкошно. Какво повече искаха?

„Престани. Остави Юдит на илюзиите й“, идеше й да нахока приятелката си, но в този момент Каролине добави:

— Не ти ли се струва странно, че указанията в дневника са толкова несъответстващи? — не се отказваше тя.

Кики не беше единствената, която усещаше, че нещата вървят към кавга. Ева застана между „настръхналите петли“ и им наля вино. Тя се опита бодро да потуши скандала, преди още той да е избухнал.

— Има толкова много пътища на Яков, и всички те водят до Сантяго де Компостела.

Юдит избута Ева встрани.

— Вероятно собствениците са се сменили — каза Юдит упорито.

Естел заопипва леглото си с върха на пръстите си.

— Тук май никой не е сменял чаршафите през последните седем месеца.

Тя се беше подготвила за всякакви случаи. Извади от куфара си препарат срещу насекоми.

— Накъде биете? — попита Юдит.

— Наистина ли мислиш — заоправдава се Каролине, — че според Арне това е било лукс?

— След цял ден ходене пеша? Определено. Да — подхвърли с наслада Кики. Беше напълно убедена в това, което каза. Тя се беше разположила удобно на горното легло, бе опряла на стената няколко скици на вазата си, които беше направила по пътя, и всичко й се струваше прекрасно. Освен капризите на приятелките й. На долното легло караницата продължаваше с пълна сила. Каролине не отстъпваше, нито пък Юдит:

— Арне беше смъртно болен, знаеше, че ще умре. Всеки миг за него е бил като подарък. Всяка среща с творението — едно чудо. Дори с най-дребното същество.

Остър мирис изпълни стаята и отне способността на Юдит да довърши мисълта си. Естел безмилостно пръскаше едно дребно същество, което се беше скрило в леглото й заедно с цялото си семейство, за да го изпрати в отвъдното. Тя виновно погледна първо Юдит, а после и към мелето сред пълзящите животинки.

— Можем да се пренасочим към будизма — предложи разкаяно Естел. — Те вярват в превъплъщението.

Юдит излезе от стаята и затръшна вратата. Ева я последва, като не пропусна да укори спътничките си.

— Това изобщо не беше необходимо — изсъска тя. Така и не се разбра кого имаше предвид. Каролине заради нейните сезиращи въпроси или Естел заради безпардонния й хумор.

— Идеално — поздрави Кики Каролине с вдигане на палец. — Сега Юдит ще има още една причина да подсмърча до полунощ.

— Ако не се обадя, утре сутринта отново ще тръгнем в погрешната посока — оправдаваше се Каролине.

Но на Естел й се искаше да доразвие предположенията й.

— Случайно да си имала клиент, който да е фалшифицирал цял дневник?

— Хитлер? — попита Кики.

Каролине се засмя:

— Естел има предвид сериен престъпник, който си мисли, че може сам да си напише алибито.

Естел кимна многозначително.

— Кой знае какво е имал да крие Арне?