Моника Пец
Дамски вторници (70)

70.

Каролине погледна след Кики и Макс. След нощта в манастира двамата буквално бяха залепнали един за друг, сякаш с постоянните си докосвания трябваше да се уверят, че това е истина.

— Пеперуди в стомаха, тайни срещи, откраднати целувки. Красиво нещо е любовта — каза възторжено Каролине с нотка на горчивина.

Едно дяволче я бе лишило от самоконтрол. И тя не можеше да спре да трови атмосферата с язвителни коментари. Ако продължаваше така, скоро щеше да попадне на семинар по овладяване на гнева, с който наказваха клиентите й. Вече се виждаше как седи в група от известни престъпници в града и как участниците в семинара си подхвърлят кълбо, за да научат малките си имена и да се почувстват обединени, свързани и разбрани. Едно такова психомероприятие беше точно като за Юдит.

— Всъщност дали има семинари за помощ на хора, които се чувстват зле, задето са разрушили брака на своя приятелка? Семинар за разбивачки на бракове — продължи да човърка тя.

Каролине знаеше, че това е дребнаво, необективно и нараняващо. Вече чуваше кроткия глас на терапевта да я насърчава да каже какво изпитва. „Каролине, може би искаш да споделиш как се чувстваш, когато седиш с приятелката си Юдит край лагерния огън.“ Тя можеше да отговори още сега:

— Добре е да се освободиш от гнева.

Юдит това и чакаше. Тя веднага се хвана за думите.

— Наистина много съжалявам за историята с Филип. Но не съм единствената, която е лъгала.

— А, да! И Филип. Вярно — рече сухо Каролине. Дяволчето на гнева беше будно.

— Искаш да кажеш, не си забелязала, че бракът ти е в криза? — продължаваше Юдит.

— Нищо чудно, щом приятелката ми спи с мъжа ми.

Последва бърза размяна на удари. И двете не се отказваха. От дребната, ранима Юдит, която ти идеше да прегърнеш, не бе останало нищо. И двете щяха да свършат на семинара.

— Ти се самозалъгваше, Каролине.

— Вие ме залъгвахте. Ти и Филип.

— И другите жени, които имаше Филип.

— Те не са били мои приятелки.

— Направих грешка. Човек може да влезе в една къща само ако е отворена вратата.

Естел, която през цялото време бе седяла мълчаливо, изруга. Това беше твърде много дори за нея.

— Изяснете се най-после. Добре, млъквам — прие тя забележката на Каролине.

— Няма какво да се изясняваме.

— Искам да знаеш как се случи — молеше Юдит, което още повече вбесяваше Каролине.

— Спести ми подробностите. Или ще ми говориш за намеренията ви?

Юдит беше безсилна срещу вербалната мощ на Каролине. Каквото и да кажеше, Каролине имаше готов отговор. Това дело не можеше да се спечели. Юдит хвърли в огъня последните остатъци от дневника и последва примера на Естел. Нямаше смисъл.

Ева, която досега беше мълчала, оставаше на страната на Каролине. Тя просто взе ръката й. Простичък жест, който й показваше, че няма нужда от семинар за овладяване на гнева и че не са й необходими по-добри терапевти. Каролине си имаше приятелките. Поне една от тях.

— Няма смисъл да се надяваме друг да ни прави щастливи — започна предпазливо Ева. Тя не съдеше, не осъждаше. Ева говореше за себе си. И за нещата, които й се бяха случили през тези девет дни, докато беше на поклонение с приятелките си. — Обичах да обвинявам Фридо за това, че съм се превърнала в скучна майка домакиня. Но вината не е негова. Аз също участвах в това. Всеки божи ден. Човек винаги участва.

Каролине знаеше, че Ева е права. Мирното съжителство беше удобна възглавница. Бракът им с Филип беше сигурен, беше даденост и не се полагаха грижи за него. И точно там беше бедата. Липсата на грижи постепенно се бе превърнала в липса на любов.

Някога интересувала ли се е какво е научил и преживял той по време на семинарите? Беше ли се запитала през последните месеци какво става с Филип? Как се чувства? Сигурно се е чувствал потиснат, отегчен, стигнал до края. Тя нищо не беше забелязала. Защото вече не го забелязваше.

— Може би Юдит е права — рече Каролине. — Моят брак не беше наред. Просто бяхме потънали в едно удобно всекидневие.

— Добре ли си? — попита тревожно Ева.

Каролине поклати глава:

— Всичко ме боли. Отвътре и отвън.

Тя се извърна от приятелката си. Никой не биваше да вижда сълзи в очите й. Дори и Ева.