Моника Пец
Дамски вторници (19)

19.

Тракторът спря с пъшкане пред първия си гараж, Auberge Sainte Marie, странноприемницата Света Мария. Бяха успели. Първият етап бе вече зад гърба им. Както безмълвно беше поканил жените, по същия начин мълчаливият селянин отвори преградите на ремаркето и те слязоха.

В селото цареше почти средновековна атмосфера. В тесните улички се гушеха една в друга здрави двуетажни къщи от масивни естествени камъни в сиво, охра и матовожълто. Окъртените фасади говореха за безкрайна борба срещу разрухата. Бяха закърпени и почистени само онези места, които най-вероятно спешно са се нуждаели от това.

Каролине беше доволна, че пътуването свърши. Докато минаваха през селото, ремаркето се движеше в опасна близост до зидовете на къщите, но селянинът не бе счел за нужно да намали темпото. Стените на къщите свидетелстваха за това, че отдавна никой шофьор не бе успявал да спазва правилното разстояние от зидовете. Може би по тази причина прозорците във фасадите бяха толкова малко и толкова малки. Техните размери обаче бяха съобразени със законите на симетрията.

Тези каменни фасади изглеждаха пусти, тъй като малкото прозорци бяха залостени с капаци и жалузи. Но пък сателитните чинии на покритите с дървени плочи покриви показваха, че тук не бе съвсем безлюдно. Светът на радиото беше пренесен и в това село.

Странноприемницата Света Мария се намираше на площад с малка църква, един кулинарен магазин и тююнджийница, откъдето се научаваха не само новините от широкия свят, а и най-новите селски клюки. Днес тези клюки се въртяха около пет дами, дошли от широкия свят и загубили се в селото.

Каролине огледа внимателно резбованата статуя на светицата, която се открояваше в една ниша в дебелата стена на входа на странноприемницата. Мария бе представена като облечена в бяло жена, с диплеща се рокля, пристегната със син колан. На единия й крак имаше златна роза. Точно така бе описало Богородица четиринайсетгодишното момиче на мелничаря Бернадет Субирос през 1858 година, след като тя му се явила в скалната пещера. Каролине беше прочела историята в интернет и съвсем, между другото, бе установила, че в секуларизирания свят при търсенето на свещеното място Лурд излиза информация за дъщерята на Мадона, която носи същото име^[1].

Ако трябваше да бъде честна, Каролине не харесваше историята на Бернадет. „Не ви обещавам да сте щастливи в този свят, но виж, в другия може.“, трябва да е казало видението на детето. Разбира се, казано от Богородица, то се е приело за чиста монета, тъй като такива неща не подлежат на проверка.

Професионалната деформация на Каролине да проверява казаното за доказателства и правдоподобност се прояви и сега. Неясните истории я дразнеха. Неясните истории създаваха проблеми, усложнения, нощни смени и неприятни изненади в съдебната зала.

Как така загадъчното видение в Лурд беше съвпаднало точно с отцепването четири години по-рано на догмата за непорочното зачатие на Богородица? „Que soy era Immaculada Councepciou“, беше отговорила жената, появила се пред очите на Бернадет в скалната пещера, когато момичето я попитало за името й. „Аз съм непорочното зачатие.“

Точно това не разбираше Каролине. Непорочното зачатие няма връзка с Исус. То касае само Мария. В догмата Пий IX беше фиксирал като основа на вярата, че не само Исус е продуктът от девственото раждане. По Божията милост Мария още от първия миг е била изключена от първородния грях. Макар, от друга страна, бременността на бабата на Исус Анна да е била напълно естествена. Каролине сбърчи чело: обикновено полово сношение? И при все това непорочно зачатие? Само католик може да проумее тези неща.

За всеки случай един адвокат насреща й не би могъл да мине пред нея с подобно причудливо доказателство. Но с религията е друго. Или вярваш, или не. Вероятно Каролине не вярваше на нито една дума от историята на Бернадет. Нито пък, че лечебната вода на Лурд е такава, каквато я изкарват. Каролине беше прочела, че при научните изследвания не са открити никакви необикновени минерални съставки в изворната вода. Казано на прост език, това се оказало питейна вода. Но ако хората вярват в историята на Бернадет и искат да си нарекат странноприемницата на нея, Каролине нямаше нищо против.

Радостният вик на Юдит я изтръгна от мислите й.

— Света Богородице! Отново сме на пътя, посочен от Арне. — Юдит скочи сияеща от ремаркето. Едва успяваше да овладее ненадейно обзелото я щастие. — Ще спим там, където е нощувал Арне. Може да не е минал точно по пътя, по който минахме ние, но пак сме на неговия път. Ще видите, че ще ви хареса — увери приятелките си тя. — Арне обичаше това място. Тук има винарска изба, прекрасни меки легла, просторни бани. Точно каквото ни трябва след един дълъг ден ходене пеша. Вече няма да се отклоняваме от указанията му.

Гласът й звучеше по съвсем различен начин. Огромната неувереност, която изпитваше Юдит по време на първия етап, сякаш се беше изпарила. Бяха стигнали до пилигримския маршрут на Арне и сега тя бе готова отново да поеме командването. Всичко беше наред.

До момента, в който загорялата от южното слънце стопанка на странноприемницата Жинет не им отвори скърцащата врата на стаята им. Не беше нужно Каролине да продължава да изследва странноприемницата. Един поглед бе достатъчен, за да се разсее и последното съмнение: имаше нещо нередно в дневника на Арне. И това нещо беше повече от едно погрешно указване на посоката.