Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Dienstagsfrauen, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Людмила Костова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- karisima (2016)
Издание:
Моника Пец. Дамски вторници
Немска. Първо издание
ИК „Enthusiast“, София, 2012 г.
Редактор: Велислава Вълканова
Коректор: Людмила Стефанова
Предпечат: Митко Ганев
Художник: Иво Рафаилов
ISBN: 978-954-8657-66-2
История
- — Добавяне
28.
— Какво прави Кики там? — недоумяваше Каролине.
От градинската ограда те я наблюдаваха да разговаря ядосано с някакъв млад мъж и да жестикулира така, сякаш се мъчи да изгони цял рояк насекоми. От спокойното поведение на приятелката й, което предишната вечер толкова бе впечатлило Каролине, сега не бе останало нищо.
— Какво прави тя там? — повтори Естел. — Кара се. С Макс Талберг.
Тя се наслади на учудването на останалите. Дори Юдит забрави за момент терзанията си:
— Талберг ли? Имаш предвид студио „Талберг“?
— Имаш предвид Талберг, за когото работи Кики? — включи се с предположение и Каролине.
— Лично с престолонаследника. Макс ще поеме фирмата. Веднага след като завърши следването си в Лондон.
Ева коментира сцената по своя начин:
— Сигурно е нещо свързано с работата. Може би Кики трябва да свърши нещо.
— Ти сигурно вярваш и в непорочното зачатие — изсмя се Естел.
Едва сега Ева зацепи:
— Искаш да кажеш, че Кики… та той е твърде… на колко години е той?
Каролине взе думата:
— Достатъчно е голям, за да има кредитна карта, и достатъчно малък, за да сътвори един куп глупости.
Естел бе насочила мислите си в съвсем друга посока. Погледът й се спря с видимо одобрение върху младия мъж.
— Мога да я разбера Кики. Ако аз бях една-две години по-млада… — Тя не довърши мисълта си. Наясно бе, че и казаното е достатъчно, за да шокира Ева. — Шегичка, Ева. Не съм си го и помисляла — усмихна се дяволито Естел.
— Стига приказки — прикани ги Каролине. Тя заклати раницата на Кики. Сигналът за тръгване.
— Хубавото на поклонническите пътувания е това, че с лекота се запознаваш с хората — каза Кики, след като намести раницата на гърба си.
Смехът й прозвуча неестествено. За нищо на света не искаше да признае, че младият мъж до нея й е бил гадже, което по най-идиотския начин бе тръгнало по петите й. Все пак се чувстваше длъжна да даде някакво обяснение.
— Това е — започна бодро тя, спря и се обърна с надеждата, че Макс няма да я злепостави, като направо се представи за неин неочакван гост: — Как ви беше точно името?
— Макс Талберг — притече се на помощ Естел. — Можеше поне да запомниш името му, при положение че спиш с него.
Кики остана със зяпнала уста. Трябваше да се досети, че Естел познава не само шефа й, но и цялото семейство Талберг.
— Макс е легенда в голф клуба, откакто сви градинската косачка и нагази с нея в патешкото езеро — обясни Естел.
Макс се усмихна невъзмутимо.
— Тогава бях на десет.
Ева погледна от друг ракурс на ситуацията.
— Щом Кики е тук с приятеля си, значи и аз можех да взема Фридо — подхвърли обидено тя.
Кики се заоправдава енергично:
— Не съм го канила.
Естел не мислеше, че това е кой знае каква драма.
— Спокойно, Кики, важното е, че ти си щастлива.
— Дори щастлива не съм — избухна Кики. Тя се отдръпна рязко от Макс.
Другите приятелки направиха същото.
Макс запристъпва известно време нерешително от един крак на друг. После нарами чантата си и тръгна след жените, спазвайки почетно разстояние.