Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Dienstagsfrauen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
karisima (2016)

Издание:

Моника Пец. Дамски вторници

Немска. Първо издание

ИК „Enthusiast“, София, 2012 г.

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Людмила Стефанова

Предпечат: Митко Ганев

Художник: Иво Рафаилов

ISBN: 978-954-8657-66-2

История

  1. — Добавяне

28.

— Какво прави Кики там? — недоумяваше Каролине.

От градинската ограда те я наблюдаваха да разговаря ядосано с някакъв млад мъж и да жестикулира така, сякаш се мъчи да изгони цял рояк насекоми. От спокойното поведение на приятелката й, което предишната вечер толкова бе впечатлило Каролине, сега не бе останало нищо.

— Какво прави тя там? — повтори Естел. — Кара се. С Макс Талберг.

Тя се наслади на учудването на останалите. Дори Юдит забрави за момент терзанията си:

— Талберг ли? Имаш предвид студио „Талберг“?

— Имаш предвид Талберг, за когото работи Кики? — включи се с предположение и Каролине.

— Лично с престолонаследника. Макс ще поеме фирмата. Веднага след като завърши следването си в Лондон.

Ева коментира сцената по своя начин:

— Сигурно е нещо свързано с работата. Може би Кики трябва да свърши нещо.

— Ти сигурно вярваш и в непорочното зачатие — изсмя се Естел.

Едва сега Ева зацепи:

— Искаш да кажеш, че Кики… та той е твърде… на колко години е той?

Каролине взе думата:

— Достатъчно е голям, за да има кредитна карта, и достатъчно малък, за да сътвори един куп глупости.

Естел бе насочила мислите си в съвсем друга посока. Погледът й се спря с видимо одобрение върху младия мъж.

— Мога да я разбера Кики. Ако аз бях една-две години по-млада… — Тя не довърши мисълта си. Наясно бе, че и казаното е достатъчно, за да шокира Ева. — Шегичка, Ева. Не съм си го и помисляла — усмихна се дяволито Естел.

— Стига приказки — прикани ги Каролине. Тя заклати раницата на Кики. Сигналът за тръгване.

 

 

— Хубавото на поклонническите пътувания е това, че с лекота се запознаваш с хората — каза Кики, след като намести раницата на гърба си.

Смехът й прозвуча неестествено. За нищо на света не искаше да признае, че младият мъж до нея й е бил гадже, което по най-идиотския начин бе тръгнало по петите й. Все пак се чувстваше длъжна да даде някакво обяснение.

— Това е — започна бодро тя, спря и се обърна с надеждата, че Макс няма да я злепостави, като направо се представи за неин неочакван гост: — Как ви беше точно името?

— Макс Талберг — притече се на помощ Естел. — Можеше поне да запомниш името му, при положение че спиш с него.

Кики остана със зяпнала уста. Трябваше да се досети, че Естел познава не само шефа й, но и цялото семейство Талберг.

— Макс е легенда в голф клуба, откакто сви градинската косачка и нагази с нея в патешкото езеро — обясни Естел.

Макс се усмихна невъзмутимо.

— Тогава бях на десет.

Ева погледна от друг ракурс на ситуацията.

— Щом Кики е тук с приятеля си, значи и аз можех да взема Фридо — подхвърли обидено тя.

Кики се заоправдава енергично:

— Не съм го канила.

Естел не мислеше, че това е кой знае каква драма.

— Спокойно, Кики, важното е, че ти си щастлива.

— Дори щастлива не съм — избухна Кики. Тя се отдръпна рязко от Макс.

Другите приятелки направиха същото.

Макс запристъпва известно време нерешително от един крак на друг. После нарами чантата си и тръгна след жените, спазвайки почетно разстояние.