Моника Пец
Дамски вторници (57)

57.

Откъде да започне Каролине? Никой не те учи по време на следването на това, което е всекидневие в адвокатската професия: съобщаването на лоши новини. В Средновековието са предпочитали да скъсят с една глава пратеника, който не носи добра вест. А Каролине имаше цяла кошница лоши новини за Юдит. Като се започне от похищението на дневника, мине се през злоупотребата с доверието и се стигне до странното поведение на Арне.

Най-безопасният начин да изкачиш върха е да се приближаваш до целта, следвайки серпантините. Същото беше и с неприятните разкрития. Адвокатката внимателно заопипва почвата около истината.

— Става въпрос за дневника, за това, което е писал Арне.

Тя направи пауза. Този трик беше научила от Филип, на когото всяка седмица му се налагаше да съобщава лоши диагнози. Паузите давали на човека отсреща време да подреди мислите си и да формулира собствените си въпроси. Юдит очевидно не бе и чувала за тези теории. Още преди Каролине да стигне до първия остър завой, тя се нахвърли върху нея с упреци:

— Шпионирала си ме?

— Изслушай ме най-напред.

Юдит нямаше нужда да слуша каквото и да е. Тя отдавна имаше съмнения.

— Дневникът не е бил пъхнат от магическа ръка под леглото ми. Не е имало и никакъв пилигрим, който да ме преследва. Това си била ти. Ти си ми го взела тайно.

— Аз бях — призна си Естел. — Каролине не можеше да ме спре.

— Беше грешка — добави откровено Каролине.

— Как смеете да ровите в нещата ми? Какво ви влиза в работата дневникът на Арне?

Юдит имаше право. Бяха сбъркали и ако искаха приятелството им да продължи, трябваше да поправят грешката си. Трябваше да спрат с лъжите. Лъжите бяха като бумеранги. Връщаха се и се удряха в този, който ги е измислил, уж за да предотврати по-голямо зло. Понякога бумерангът се връща веднага, понякога му трябва повече време. Каролине беше защитавала един мъж, който след десетилетия бе застигнат от собствените си лъжи. Един екип беше повдигнал отново едно отложено дело за смъртта на тринайсетгодишно момиче. Трийсет години деянието остава неразкрито. Някога заподозреният съседски син се превръща в безупречен гражданин, примерен глава на семейство и прилежен служител без нито едно наказание. Минава половината му живот, когато отново се изправя пред съда. Неволно става най-добрият свидетел по обвинението, тъй като вече не си спомня какви лъжи е поднесъл на следствените власти преди много години. За истината си спомнят дори след десетилетия. Но този мъж отдавна бе забравил за лъжите си. Когато бумерангът му се върна, свари го неподготвен. Каролине не искаше да преживее такова нещо. Не и със своите приятелки.

Каролине преглътна. И продължи да говори. Защото така трябваше. Всичко трябваше да се сложи на масата.

— Очевидно Арне изобщо не е бил на поклонение. Дневникът му е колаж от материали, свалени от интернет.

Юдит се засмя подигравателно:

— Никога не си го харесвала. Защото той не пасваше на твоята рационална представа за света.

Каролине си напомни, че трябва да запази спокойствие. И да не казва какво вижда, а именно: нещастен опит да се очерни някой друг. Опит за замазване на собствените очи за това, което и сама е забелязала още откакто загубиха пътя при Масив дьо ла Клап.

— Имаме свидетел, Юдит. Арне е прекарвал отпуските си тук. Редовно. При човек на име Доминик.

Юдит заплашително присви очи:

— Продължавай!

— Ние не знаем нищо — каза Каролине. — Имаме адреса на Доминик. Само толкова.

Това беше. Каролине внимателно наблюдаваше приятелката си: как ли щеше го приеме? Останалите три жени подложиха на щателна проверка върховете на краката си. След един ужасен миг Юдит избухна в смях. Смееше се от душа и сърце. Като освободена. Съвсем неподобаващо.

— Разбирам, че ти трябва време, за да го осмислиш — заговори й внимателно Каролине.

Юдит продължаваше да се смее. Нито една от приятелките не можеше да си обясни странното й поведение. Естел завъртя опрян на слепоочието си показалец: Юдит бе окончателно превъртяла.

— Ако при тези обстоятелства решиш да прекъснеш поклонническото пътуване, ще те разбера. Всички ще те разберем — заяви Каролине.

Юдит внезапно престана да се смее. Очите й мотаха отровни стрели по Каролине. От малкото, нуждаещо се от закрила същество, което представляваше досега, тя се бе превърнала в човек, изпълнен със сила. И с някакъв неясен гняв в стомаха.

— Страхотната Каролине. Винаги точните думи в точното време. Гади ми се от твоята непогрешимост.

Петте дами бяха шокирани. Само Каролине остана невъзмутима.

— Ако искаш да си изкараш гнева на мен, давай. Нямам проблем с това.

Опитът да не се подклажда допълнително кавгата се разби в агресията на Юдит.

— До гуша ми дойде от противната ти надменност — нахвърли се тя върху Каролине. — Какво те е грижа за тайните на Арне? На твое място щях да помисля за собствения си брак.

Тишина. Внезапна. Ужасяваща. Веднъж изригнало, изречението остана да виси във въздуха. Дори Юдит се изплаши от това, което й се изплъзна.

Каролине усети прилив на несигурност. От разговора по телефона насам мисълта за странното поведение на Филип не я напускаше. Не беше споделила с нито една от приятелките си. Тя не обичаше да разкрива своите вълнения. Беше й трудно да говори за чувства. Предпочиташе сама да се справя с проблемите си. Сви рамене. Донякъде, за да понижи адреналина си. Донякъде, за да овладее треперенето на гласа си. Всички тези трикове бе научила, когато прохождаше в професията. Някои от колегите й разчитаха на бета-блокери. Каролине също пробва преди едно дело и загуби. Хапчетата пропъждаха не само нервното напрежение, но и концентрацията върху същественото. На нея й трябваше напрежение, за да действа. Но не такова напрежение. Не и в личния живот.

— Какво искаш да кажеш? За какво говориш, Юдит? — попита тя, след като донякъде си възвърна самообладанието.

Юдит отстъпи назад. Клепачите й затрептяха. С нервно движение тя сграбчи изкаляните дрехи.

— Извинявай. Нямах това предвид. Казах го просто така. Извинявай, аз просто малко… — Юдит се опитваше да омаловажи непредпазливата забележка, заплете се още повече и спря насред изречението.

— Знаех си. Пилигримството изважда наяве най-лошото у хората — намеси се сухо Естел.