Моника Пец
Дамски вторници (24)

24.

Слънцето бавно се издигаше високо над хълмовете и потапяше сивите стени на къщите в топло злато, по тясната уличка изръмжа самотна веспа, два петела се надкукуригваха. А Ева още се чудеше какво да прави. В гърдите й съжителстваха две души и те си разменяха вербални удари.

— Вторият ден ще мине по-добре — казваше едната.

— Да мине ли? За бога! Нито метър по-нататък. Да си имаме уваженията — натърти другата.

— Анна може да се справи сама. Единствената, която не се справя, си ти.

— Трябва да се върнеш у дома. Забрави да им кажеш как работи сушилнята.

— И други майки има тук. Например Каролине. Какво ти пречи на теб?

— Нима ще се откажеш? Само ти?

— Ти си пораженка.

— Ставай, Ева!

Това вече не бяха вътрешните й гласове. Това беше Каролине, която нежно я будеше.

— Как така? Стана ли време? — смотолеви Ева. Някъде между окуражителните думи и безнадеждните самообвинения тя беше заспала.

— Седем и половина е. Ако тръгнем веднага след закуска, ще сме изминали най-тежкия път, преди да ни застигне обедната жега — убеждаваше я Каролине.

Ева уморено се зарови пак във възглавниците. Как го правеха нейните приятелки? Каролине беше бодра като ряпа, Юдит казваше утринната си молитва пред импровизирания олтар на Арне, дори Естел беше приключила с гримирането.

— Ей сега ще дойда — каза Ева примирено на приятелките си, които, примрели за кафе и гладни, се изгубиха в посока към закусвалнята.

Дали думата „обедна жега“ или представата, че трябва да се свърши нещо уморително, но когато вратата се затвори след приятелките, тя вече знаеше какво да прави. Летището, у дома, мисълта за тях беше толкова съблазнителна.

Ева намести уморено схванатите си крайници. После по обичайния си непохватен начин се спусна от горното легло. Свлече се долу като чувал брашно. При това откри, че не беше единствената, която не бе изпълнена с ранобуден пилигримски дух. Кики, понеже бе работила през половината нощ, след събуждането на Каролине отново беше заспала.

Ева започна да прибира предпазливо нещата си, като се стараеше да не вдига шум. С всяка прибрана вещ в дълбоката раница й ставаше по-леко на сърцето. Би било наивно да се твърди, че можеш да се отправиш на поклонническо пътуване без упорита подготовка и редовни упражнения. Утре можеше да се запише на фитнес в Кьолн. След няколко години, когато децата пораснат, щеше да направи втори опит, вече с каленото си и тренирано астрално тяло. Сега беше неточното време и неточното място. Тя беше допълнителен товар за приятелките си и вечна спънка в колелото им.

Ева погледна припряно колко е часът: беше малко преди осем. Крайно време бе да затвори главата „Поклонническо пътуване“. Сложи раницата си на гърба и както обикновено залитна назад, към леглото на Кики. Средно голямото земетресение, което разтърси паянтовото двуетажно легло, не можа да наруши здравия й сън.

Ева излезе на пръсти от стаята и се спусна надолу по скърцащата стълба. Още няколко крачки, и щеше да е до изхода. Но не й беше писано. Вратите към закусвалнята бяха широко отворени. Дори по-лошо: масата на приятелките беше разположена така, че те имаха директен поглед към коридора.

Ева се скри ужасено в един тъмен ъгъл, където натрупаният от десетки години прах само чакаше да влезе в носа й и да предизвика предателско кихане. Тя имаше достатъчно енергия да избяга, но нямаше сили да скрие това решение от останалите.

Приятелките тъкмо се убеждаваха, че има основателна причина французите да нямат собствена дума за закуска. Сутрешната закуска можеше спокойно да се нарече petit dejeuner, „малък обяд“, и пак щеше да е малко. Естел отхапваше умърлушено от един сандвич с топено сирене, Каролине пиеше Ricore, тази специфична смесица от кафе и цикория, която Юдит не искаше и да помирише. Тя се бе надвесила над една карта на местността и търсеше в нея по данни от дневника на Арне.

8,02 часът. Ева се колебаеше: дали да не рискува да притича навън? Тя беше сигурна, че приятелките й няма да я оставят да се измъкне толкова лесно. Също така й беше ясно, че няма да издържи и вербалното замерване с аргументи. Оставаше само задният изход като единствена възможност. Щеше да се обади на Каролине от летището. Ева решително се озова до една странична врата, отвори я и се измъкна през нея.

Навън! Успя! Затвори очи и се облегна на вратата, която се заключи зад нея. Изчака да види дали от другата страна има раздвижване. Беше спокойно. Тя въздъхна, отвори очи и разбра, че проблемите тепърва предстоят.