Моника Пец
Дамски вторници (73)

73.

— „Светлината на тази свещ е знак, че се моля за теб“ — четеше Юдит. Изречението беше гравирано в дебелата стоманена плоча, образуваща гърба на кутията за волни пожертвования. До нея — още една количка със същия надпис, този път на английски. А после и на френски, на холандски и на италиански. Кутиите за волни пожертвования се редяха от двете страни и образуваха пътека от стомана и светлина. Юдит видя, че много от свещите бяха купени едва от улица „Дьо ла Грот“. Само там имаше от тези специални свещи със синя основа. Някои бяха донесли в Лурд огромни свещи с гравирани във восъка благочестиви надписи, а Юдит носеше свещта от гроба на Арне.

Зад нея високоговорителят призова хората в инвалидни колички за вечерната светлинна процесия. Един пазител на свещите, който следеше да не се бъркат кутиите за дарения с кошчета за боклук, й показа къде е мястото на свещта на Арне. Юдит запали тържествено фитила от друга горяща свещ и внимателно я втъкна в стоманения статив.

Колко много светлини. Колко много молитви за някого. У Юдит бе настъпил покой. Тя и не желаеше друго. Беше стигнала в Лурд. Беше издържала докарай. Юдит си беше изяснила отношенията. И си понесе последствията. По пътя беше успяла да се отърси от демоничния пилигрим: „Истината, която човек разбира за себе си, невинаги е приятна.“ Междувременно бе разбрала, че страхът й беше не от пилигрима, а от собствените й тайни. Но спасението не беше дошло. Досегашният й живот бе пометен от ураган. Тук, в морето от светлини, беше спокойно. Като окото на тайфун. Всяка крачка встрани от това място щеше да я запрати отново във водовъртежа.

Юдит вече беше стигнала до пещерата, плъзгаше ръка по легендарния камък и се питаше защо Богородица я бе довела в Лурд. Богородица, която излизаше от нишата си в скалата и поглеждаше към хората в инвалидни колички и туристите зяпачи, оставаше безмълвна, както беше безмълвна и през целия път. Духовната приповдигнатост на пилигрима не я споходи дори в пещерата на Лурд. Юдит нямаше представа накъде ще я отведе пътят й. Всичко изглеждаше възможно.

Когато вдигна поглед от кутията за дарения, тя забеляза, че вече не е сама. Видя до себе си Селин в нейната пъстра инвалидна количка. Родителите й тържествено поставяха една свещ. Жълтите светлини танцуваха по лицето на детето, което бе заспало от изтощение. Мокрите му плитки се подаваха изпод шапка с наушници. Сигурно тъкмо идваха от една от баните.

„Отпий от извора и се измий в него“, беше чула Бернадет от устата на Богородица. Юдит бе изумена от боричкането на хората в опита им да се докопат до заветните места на дървените пейки, гарантиращи им баня с дванайсетградусова студена изворна вода. И тук, както навсякъде в Лурд, предимство имаха инвалидите в количка, болните и децата.

— Най-чудното е, че се очаква хората да спрат да боледуват в Лурд — беше се пошегувала Естел преди няколко часа. — Водата се сменя само два пъти на ден. Гади ми се от самата мисъл да легна в тази супа.

Когато Юдит видя съпрузите, разбра, че Естел не беше права. Струваха й се съвсем различно отпреди няколко дни на закуската в подслона на Доминик. Сивотата беше изчезнала от лицата им. Те изглеждаха успокоени, почти радостни. Здравословното състояние на детето им не се беше променило ни най-малко. И въпреки това лицата им светеха.

Съпрузите минаха с количката покрай Юдит, без да я забележат или изобщо да я познаят. Така и нямаше да разберат, че малката Селин й бе помогнала да избере пътя си. Вече знаеше какво трябва да прави.