Моника Пец
Дамски вторници (72)

72.

— Какво е това? Католически „Дисниленд“?

Естел беше смаяна. Малката уличка бе залята от синя неонова светлина, идваща от магазините за сувенири. Синя като ешарпа на Дева Мария, чиито хиляди копия очакваха своите купувачи. От всеки втори магазин се носеше различна музика. След толкова дни, прекарани в усамотение и тишина, Лурд беше истински шок за дамите. Естел минаваше унило покрай дългите редици магазини, носещи имена като „Алианс Католик“, „Пале дьо Розер“ или най-обикновеното „Немски магазин“, и предлагащи на пилигримите все едни и същи набожни предмети. В тясната улица „Дьо ла Трот“ Дева Мария се срещаше на хиляди места. Тя изскачаше на пощенски картички, икони, медальони и ментови бонбони, имаше я като пластмасова бутилка във върбови кошници, молеше се безмълвно като статуетка от пластмаса, гипс и дърво. Някои статуетки на Богородица бяха оградени с кант от разноцветни светлини, други бяха поставени в пластмасова пещера, която трябваше да представлява мястото на видението. За онези, които имаха повече профанни, отколкото религиозни потребности, се продаваха чипс, шоколади и други бързи закуски.

Преди повече от сто и петдесет години виденията са били спектакъл, а сега се бяха превърнали просто в търговия. На когото не му беше достатъчна Богородица, можеше да си избере от сергията някоя броеница, разпнат Исус или ключодържател с папа Бенедикт ХVІ, който все още бе засенчван от популярността на своя предшественик. С идеята за религиозна драма, една богомолка бе коленичила пред високия над човешки ръст портрет на папа Йоан Павел ІІ, подпряла бастуна си на червената стена, сключила смирено длани за молитва.

Макс излезе от един магазин, като клатеше глава. Държеше в ръка скиците на Кики.

— Тук е по-лесно да намериш чудо, отколкото факс.

Кики се зарови в прозрачните пластмасови шишета под формата на статуетки с образа на Дева Мария. Най-накрая се спря на едно шише с Богородица и коленичещата пред нея Бернадет; в основата на предмета блестеше златен надпис: „Que soy era Immaculada Councepciou“. И тук, както и на останалите шишета, синята корона на Божията майка на капачката се отвинтваше, за да се напълнят Богородица и Бернадет със светена вода, преди да ги отнесат вкъщи. За онези пък, които имаха по-голяма нужда от лековитата вода, се предлагаха туби. Въпреки благочестивите илюстрации и сините капачки те приличаха на бензинови.

— Дали да не си напълним светена вода? — размишляваше Кики.

— Задаваш този въпрос на атеист. Вярвам в Бог по време на полет. След приземяването — значително по-малко.

Само че Кики вече беше извадила портмонето си.

— Ако не помогне, поне няма да навреди.

Макс я прегърна и я целуна.

Естел беше ядосана. Накъдето и да се обърнеше, все виждаше хора в инвалидни колички. Те бяха заведени организирано до пещерата на видението. Онези, които не можеха да се придвижват сами, ги носеха на подобни на рикши инвалидни колички в посока към поклонението. Там, където другите градове имаха велоалеи, в Лурд се виждаше маркирана в червено линия, по която се придвижваха хората в колички.

— Чувстваш се едва ли не виновен, че не си поне с бастун — оплакваше се Естел.

Ева беше купила свещи и раздаде на приятелките си.

— За светлинната процесия довечера — обясни тя.

— Бях в добро настроение, преди да дойда тук — отказа Естел. — Нуждата ми от католически ритуали е удовлетворена за сто и петдесет години напред.

След километрите пилигримстване запасите й от компромиси се бяха изчерпили. Тя беше стигнала до Лурд. Не можеше да се иска повече от нея. И без това подозираше, че здравите идват тук само за да видят, че има и по-зле от тях.

— После ще разгледам снимките — извика Естел и се изгуби в посока към хотела. Когато махна с ръка на приятелките си, забеляза, че не е единствената отцепила се. Юдит беше изчезнала. Без да каже дума.