Моника Пец
Дамски вторници (7)

7.

Тежкото беемве с лекарски знак на стъклото рязко наби спирачки. Мъжът на Каролине Филип, все още с лекарската престилка, слезе от колата си. Не му трябваше много време да търси жена си, тъй като портата на двойния гараж беше широко отворена. Каролине се въртеше сред велосипедите, рафта с инструменти и кашоните, търсейки подходящо оборудване за пилигримка като нея. Туристически обувки, термос, спален чувал, дъждобран, раница… Къде се беше дянала проклетата раница?

Бяха изминали шест седмици, откакто бе взето решението за съвместно поклонническо пътуване. Утре трябваше да тръгнат, а Каролине още не бе успяла да събере нещата си.

Поне Филип бе изпълнил поръчките й:

— Мехлем за мехури, друг мехлем, бинт, спрей за рани и десетлитрова празна бутилка. Ако водата от Лурд помага, ще преместя кабинета си там.

Каролине метна небрежно в един ъгъл бензиновата туба, която Филип беше тикнал в ръцете й.

— Подигравай се колкото си искаш!

— Лурд ли? Поклонническо пътуване по Пътя на Яков? Откога приемаш тези неща на сериозно, Каролине?

— Не е за поклонническото пътуване. Просто ще придружа Юдит. Ако, разбира се, си намеря раницата. — Каролине отвори един от кашоните. И развълнувано бръкна вътре. Най-отгоре имаше една мъничка бейзболна тениска. — Помниш ли това? Първото нещо, което купихме на Винсент.

Сред дрехите беше заровена една малка играчка на Винсент и Жозефин, техните две деца, които отдавна бяха пораснали. Но Филип не обичаше да се рее в спомени.

— За какво ги пазиш тези джунджурии?

— За внуците ти!

— Внуци ли? Твърде млад съм още, за да ставам дядо!

— Филип! Винсент и Фийн са над двайсет. Може да се случи всеки момент.

Филип не отговори. Той наблюдаваше замислено отражението си в огледало, окачено в един ъгъл. С отривисто движение оправи леко посребрената си коса и припряно въздъхна.

— Когато си прибера шкембето, изглеждам съвсем прилично. Ни най-малко не изглеждам като дядо Филип.

Каролине обви ръце около мъжа си.

— Аз те харесвам и с шкембе.

Тя понечи да го привлече към себе си, да го прегърне, да се притисне до него, но Филип се отдръпна рязко.

— Ето те и теб. — Той вдигна възторжено нагоре прашасалата раница.

У Каролине се разля чувство на разочарование. То се появи само за миг и също така бързо се разсея.

— Ще се видим ли отново? Довечера?

— Дежурен съм. Пак трябва да замествам колегата с бебето.

Каролине се сепна. Какъв колега? Какво бебе? Не трябваше ли да знае такива неща? Може би и двамата бяха прекалено погълнати от работата си. Тя твърдо реши за в бъдеще да предвижда в графика си време и за Филип.

— Когато се върна, ще прекараме един уикенд само двамата. Никакви дежурства по заместване на приятели…

— … никакви съдебни дела в леглото — прекъсна я Филип, — никакви обаждания от престъпници в неделя сутринта, никакъв кейк при леля ти Гертруде, никакви приятелки.

Каролине не понасяше този дразнещ тон, който се промъкваше в разговорите им през последните месеци. Но и не й се влизаше в разправии. Не и малко преди да отпътува.

— И двамата ще се освободим от ангажиментите си. След поклонението — побърза да каже помирително тя.

Филип я целуна по челото.

— Обещано.

Едва си беше тръгнал Филип, и погледът й попадна в старото огледало. Как ли изглежда отстрани? Тя разгледа критично фигурата си. С доволство си отбеляза, че все още няма да е трудно да се напъха в сватбената си рокля. Колегата й определено грешеше. Каролине бе доволна от живота си. Две чудесни деца, поели уверено по своя път, професионална реализация, любящ съпруг, който гледа на нейната кариера така сериозно, както й на своята собствена. И най-важното: още правеха секс. Дори по общо желание. Е, в повечето случаи и един заради друг, но животът беше перфектен.