Моника Пец
Дамски вторници (6)

6.

Междувременно за Том това беше седмият поред първи вторник на месеца. Седем пъти бе сервирал на масата до камината, седем пъти напразно се бе опитвал да привлече вниманието на Кики.

Вече нямаше нужда да се чуди кое меню за кого е. Салатата беше за Юдит, която почти не реагира, когато той й поднесе подредената с толкова любов чиния. Каролине, седнала начело на масата като председател, току поглеждаше към Юдит. Печените картофи, фасулът, месцето, Каролине беше равнодушна към всичко. Нещо беше станало с Юдит. Но какво?

Естел не се впечатляваше от това. С неугасващ апетит тя похапваше от своя омар, залят с естрагонов сос. Обикновено Люк не слагаше в менюто си разни луксозни буламачи, но веднъж в месеца правеше изключение за Естел. Тя пък му се отблагодаряваше с щедри бакшиши и препоръки сред своя кръг познати новобогаташи, които превръщаха „Ле Жарден“ в свое любимо място. Ако обаче имаше нещо, което да я интересува повече от екзотичните ястия, то това бяха любовните интриги. Естел беше очарована от историята с адвоката.

— Каролине си има таен обожател.

— Всичко е само професионално, Естел.

— Кой ли му е разказал за нашия курс по френски? Оттогава минаха петнайсет години — учуди се Ева.

Каролине беше не по-малко озадачена:

— Той е по-наясно и от мен за срещите на Филип.

Кики въздъхна дълбоко:

— Такова нещо никога не ми се е случвало. Ще съм благодарна, ако отново ми възложат дизайна на някоя пластмасова чаша за „Талберг“. Досега никой не е искал да ме привлече да работя за него.

Затова Том освети ястието й. Опита се да я впечатли с ефектен пламък — тя дори не погледна натам.

Разочарован, Том отиде до Ева, която все още държеше менюто в ръцете си. Докато другите отдавна вече ядяха, тя все не можеше да реши какво да си избере. Ева нервно подръпваше окъселия си пуловер. Как успяваха приятелките й да изглеждат така перфектно? Тя беше с неизменните си джинси, пуловер и конска опашка.

„Дроб, може би ще си поръчам дроб. Фридо обича дроб.“

Приятелките й завъртяха очи. Не беше за вярване, че някога Ева беше най-амбициозната от петорката. След петнайсет години брак с Фридо и четирите им деца тя не знаеше дори какво й се яде. Готвеше и мислеше само за другите.

— Ще си поръчам като нейното — реши тя само за да не кара Том да я чака. Ева посочи към Юдит, която бе оборила глава и ровеше рехавата си салата от марули и дребни морковчета. Юдит дори не вдигна поглед. И без това усещаше, че тази вечер Каролине не откъсва очи в нея. С онзи особен поглед, с който я бе погледнала и в болницата. Поглед, който не те оставя да се изплъзнеш. Който настоява за разговор.

— Добре съм… наистина… Излизам много… само тази седмица нямах време… посадих нови цветя на гроба — пелтечеше тя. Юдит не можа да попречи на сълзите да напълнят очите й.

— Мога ли да направя нещо за теб? — искаше да знае Каролине.

— Стига си ме разпитвала, Каролине, моля те. Иначе отново ще започна да плача, а не искам… — Гласът й се скърши.

 

 

От шест месеца приятелките я наблюдаваха как се измъчва. Беше време да се направи нещо. Опитаха се да я развеселят.

— Да си дойдем на темата. Къде ще ходим тази година?

Люк сръга сина си:

— Гледай сега какво ще се случи!

И наистина — Каролине едва довърши изречението си, и настана истинска суматоха. Естел първа заяви желанието си:

— Искам да спя под звездите. Не е нужно да са много. Пет звезди в хотела и две — в ресторанта.

Кики веднага я прекъсна:

— Имам нужда да се гмурна в големия град. Искам да излизам, да празнувам. Самотата си я имам и вкъщи. Още малко, и за рождения ми ден ще започнат да ме поздравяват само „Чибо“ и „Т-мобил“.

— За мен е все едно — подхвърли Ева, — с вас съм.

 

 

Люк се усмихна дяволито:

— Това ще продължи поне един час. После Каролине ще си каже тежката дума и тогава трябва да сервираме шампанското за взетото компромисно решение.

Адвокатката се опитваше да внесе ред в дебатите с конкретни предложения:

— Наскоро един клиент ми разказа за някаква малка хотелска вила в Австрия. Мястото било чудесно за разходки. А тенис кортът…

Другите така и не научиха за тенис корта, тъй като Естел категорично се противопостави на идеята:

— Хотелска вила ли? Това ми звучи като двойна стая. Няма да ходя в двойни стаи. Та аз дори вкъщи нямам двойна стая.

— Тази година ще ходите без мен. — Юдит бе обмисляла по време на цялата вечеря това, което трябваше да сервира на приятелките си. И сега тихото й изказване се загуби сред врявата, която вдигаха останалите.

— Една хотелска вила не предлага кой знае какви възможности. Няма всеки път да…

— Тази година ще ходите без мен! — повтори Юдит толкова високо, че всички се стреснаха. Настъпи неловко мълчание. И четирите се бяха втренчили неподвижно в нея.

— Какво каза? — пророни Каролине.

— Няма да дойда с вас.

От всички страни заваляха коментари към Юдит.

— Как така?

— Защо?

— Точно на теб това ти е нужно най-много.

— Откъде ти хрумна?

— Разбира се, че ще дойдеш.

Другите гости в ресторанта бяха спрели да се хранят. С нескрито любопитство те наблюдаваха разгорещения спор на жените.

— Намерих дневника на Арне — опита се да оправдае решението си Юдит. Приятелките бяха отчаяни.

— Каква връзка има това с нашата екскурзия?

Юдит се опита да обясни какво има предвид:

— Арне си водеше дневник. Пътен дневник. За пътя на Яков. Но се е канел да ходи в Лурд. Заради лековитата вода.

Очите й се напълниха със сълзи. Гласът й ставаше по-тих.

— Ако беше успял да отиде… тези, тези бели страници в дневника на Арне, ужасно е!

— Не разбирам какво общо има това с нашето пътуване — каза Каролине и поклати глава.

Юдит продължи с по-твърд глас:

— Нямам време да дойда с вас. Ще довърша пътя на Арне.

Най-после изплю камъчето. Тя знаеше какво означава това за верните й приятелки. Досега не се беше случвало някоя от тях да наруши общата традиция. Това щеше да е първата им годишна екскурзия от петнайсет години насам, в която нямаше да вземат участие и петте.

Юдит плахо повдигна глава. Очакваше, че приятелките й ще се нахвърлят върху нея със същите думи, които тя сама си беше казвала поне хиляда пъти.

— Шест месеца, Юдит! Не мислиш ли, че е време да започнеш отново живота си?

— Трябва полека-лека да се сбогуваш с Арне.

— Юдит! Гледай напред, а не назад.

— Опитвали ли сте с изповед?

Това беше свещеникът от погребението на Арне, чийто глас междувременно също се присъединяваше към другите в главата й. Но за какво да се изповядва Юдит? Защо трябва да се връщаш към минали грешки? Това мразеше тя в католицизма. Постоянно да се чувстваш виновен. За каквото се сетиш. А и за каквото не се сетиш.

— Глупости. Католицизмът прощава всичко. Това страшно много успокоява — бе възразил Арне.

Юдит не спираше да води този разговор с починалия си мъж. Вече започна да се пита дали има начин за малко да спре да мисли за съпруга си. Поне за час или само за пет минути.

— Мисля — поде отново тя, — че ще намеря утеха едва когато завърша пътя на Арне. Дневникът му трябва да се допише. — Юдит отново се опита да породи разбиране у приятелките си. Нима те трябваше да разбират нейните проблеми? Тя никога не се бе осмелявала да разкаже на някого за угризенията си. Пък и за това, което я мъчи.

Каролине се опита да разтълкува думите й:

— Искаш да отидеш до Лурд?

Юдит кимна:

— По същия път, който е изминал Арне.

— Всъщност как става това? Пилигримския път на крака ли го изминаваш, или трябва да се влачиш на колене? — попита Естел и веднага бе санкционирана с енергично сритване в кокалчето. Но дискретността не беше сред качествата й. — Не е нужно да ме риташ, Ева. Въпросът ми е напълно уместен. Или не е? Юдит?

Юдит не обърна внимание на грубата забележка на Естел.

— Това е моят начин да се сбогувам — като довърша главата от дневника на Арне. Трябва само, само дето не знам…

Тя беше решила да се държи храбро, но сълзите рукнаха неконтролируемо по бузите й. Ръцете й се разтрепериха и Юдит посегна към чашата си. Бутна я. Червеното вино се разтече по масата като кърваво петно.

 

 

— Аз ще дойда. Ще дойда с теб — взе Каролине светкавично решението си. — Да не мислиш, че ще те оставя сама в неизвестното? При твоята обърканост сега?

Юдит беше толкова изненадана от този обрат на нещата, че спря да плаче.

— Ще го направиш ли за мен?

Каролине кимна. Тя много добре познаваше приятелката си. Юдит си беше нерешителна и колеблива, живееше неподредено и ден за ден, подхващаше ту едно, ту друго, а след смъртта на Арне и това не правеше. Поклонения, католицизъм, култ към Богородица, чудно изцеление: пълни глупости, считаше Каролине. И все пак щеше да й помогне да реализира идеята си. Проблемите изчезват, когато бъдат решени. Ако ще решението да е поклонническо пътуване.

— И аз ще дойда — включи се Кики. Тя бе на мнение, че идеята е откачена. Но понякога човек трябва да вземе радикални мерки, за да постигне нещо. — Може би в пещерата хората се молят не само за изцеление, а и за появата на някой симпатичен мъж. Накрая ще си взема котка и ще я храня с магданоз.

Приятелките се засмяха. Те ли не знаеха: проблемът беше по-скоро в това, че Кики не можеше или не искаше да се обвързва. Кандидати имаше достатъчно, чужди легла също. Кики обаче не се задържаше на едно място повече от няколко месеца.

Съпричастието на приятелките стопли сърцето на Юдит. Почувства се малко по-добре. Очите на Каролине се насочиха към Естел:

— Още някой?

Естел отказа да отвърне на погледа й. Боже мой. Поклонническо пътуване. Тя дори за пудела си осигуряваше специален транспорт за кучета. Защо да се шляят час и половина по Рейн, когато в същото време могат да литнат до Лондон на шопинг? Вместо да отговори, Естел подложи винените чаши на внимателно разглеждане. Сега пък и това. Всички ли чаши бяха празни?

Ева плахо вдигна ръка:

— Ако всички сте съгласни, и аз съм „за“. Така или иначе имам нужда от малко спорт.

Тя за стотен път опъна доста отеснелия си пуловер над тлъстинките, които не бяха за гледане, само за да си боцне в следващия миг едно месце от чинията на Каролине. Типично за Ева. Винаги започваше със салата, а после си хапваше и останалото. Този лош навик, който имаше от къщи, й беше докарал в течение на годините десет излишни килограма и хронично гузна съвест. Сутрин неизменно започваше с ананасова диета. И понеже днес така и така нямаше значение, тя изяде и остатъка от омара с естрагоновия сос.

Естел си вееше с менюто. Всъщност тя искаше само да привлече вниманието на Том, сервитьора. Каролине прие това като знак на съгласие.

— И Естел ще дойде. Единодушно решено. Петте ще предприемем поклонническо пътуване до Лурд.

— Моля? — Лицето на Естел пребледня изпод старателно нанесения грим. В погледа й се четеше истински ужас. Каролине не се впечатли. В този момент важна беше само Юдит.

— Не можем да те утешим в скръбта ти, Юдит. Но можем да те придружим по пътя.

Тя погледна трогнато развеселените физиономии. Някаква необяснима симпатия я заля. Ако се бяха запознали днес, вероятно никога нямаше да се сприятелят, през изминалите петнайсет години всички различия помежду им бяха станали несъществени. Юдит никога не бе усещала така силно тази връзка, както в този момент.

 

 

Естел още не се беше съвзела от шока, когато Том се приближи до масата край камината. Люк бе очарован от начина, по който се бяха усъвършенствали движенията му. Само за шест месеца успя да направи от Том истински сервитьор. Младежът имаше талант. Нищо чудно. Та той бе копие на баща си.

— Да сервирам ли шампанското? — попита учтиво момчето.

От Естел излезе само едно хриптене:

— Мисля, че ми трябва „Бърза помощ“.