Хари Бингам
Наследството на Градли (98)

6

Сградата представляваше някогашна богаташка къща, от която първоначалните собственици, разорени аристократи, бяха успели да се отърват малко преди да протече покривът. Купувачите я бяха почистили и направили някои подобрения. На входа на градината бяха издигнали висок двоен портал с дистанционно управление. След множество интервюта за нисшия медицински персонал бяха подбрани най-красивите момичета от околността. Лекари с посредствена квалификация, но с авторитетен акцент и безукорни обноски профучаваха през портала с дискретните си немски коли. Всичко бе много изискано, без излишна показност — една клиника, създадена, за да напомня, че парите са по-важни от здравето.

На рецепцията зад високо махагоново бюро седеше жена в бял костюм, която критично огледа новодошлите — хубавичко младо момиче, не особено добре облечено, и възрастна жена, немощна и с очевидна нужда от медицинска помощ. Двете жени дойдоха с такси с местна регистрация, значи до селото бяха пристигнали с влака, а тази клиника не бе предназначена за хора, които пътуват с влак.

— Дошли сте за консултация, доколкото разбирам? — запита тя с ледена учтивост, като посочи по-възрастната жена с едва забележим жест.

— А, не. Не идваме заради мама. Дошла съм да видя един от пациентите ви.

— Разбирам. — Жената в бяло донякъде се поуспокои. Дори богаташите понякога имат бедни роднини. — Разбира се. Кого сте дошли да посетите?

Джоузефин й каза.