Хари Бингам
Наследството на Градли (136)

5

— Сбогом, атомни енергетици! — извика Кодай, когато Джоузи излезе от електронната осигурителна система на Агенцията за атомна енергия. — Благодарим ви за гостоприемството!

Екранът на компютъра потъмня, като остана да примигва само един самотен курсор. Къде ли щяха да го изпратят на разузнаване следващия път? В данъчните служби на САЩ? Или в Американската икономическа асоциация? В една известна банка, чиято осигурителна система се бе оказала толкова примитивна, че Кодай написа възмутено електронно послание на шефа на компютърното й обезпечаване. Курсорът на Миклош Кодай се бе озовавал на най-екзотични места — само дето нямаше джобни пари, че да изпраща по някоя картичка до дома, образно казано. Джоузи затвори компютъра и Кодай натисна копчето, за да го изключи, като със свободната си ръка гаврътна чашата с вино.

— Следващия път влез в компютър на Унгарска национална банка. Гледай да източиш сметка на някое държавно учреждение, да видим дали ще забележат.

Джоузи стана от леглото и започна да се облича.

— Другата седмица няма да ти идвам на гости, Миклош.

— Няма да идваш? Няма кой да се грижи за твоя майка?

— Не е това. Просто реших да си дадем почивка. Нашата връзка не отива наникъде.

— Почивка? Какво е това, да се разделим?

— Ти какво ще кажеш? В края на краищата и ти си страна по случая.

Миклош разпери ръце. Не че нямаше какво да каже. Двамата с Джоузи се бяха срещали почти всеки четвъртък в продължение на осемнайсет месеца, играеха си с компютъра, любеха се и се забавляваха. Но това бе всичко. Връзката им не се бе развила и нито веднъж не бяха правили планове за бъдещето. Краят изглеждаше неизбежен.

— Ами какво, аз сигурно ще се върна в Унгария — каза Кодай, на когото бяха нужни пет секунда, за да вземе решение. — Тук изкарвам добри пари, но ако дошло време да се женя, аз ще се оженя за унгарка.

Джоузефин бе напълно облечена и готова да си ходи.

— Желая ти успех. Приятно ми беше с теб.

— Да. На мен също.

— Сбогом, Миклош. Благодаря ти за всичко.

— Сбогом, красавице. Целувам ти ръка.