Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Money Makers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
1343alex (2015 г.)
Корекция и форматиране
vesi_libra (2017 г.)

Издание:

Автор: Хари Бингам

Заглавие: Наследството на Градли

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Балканпрес“ АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-99-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1955

История

  1. — Добавяне

14

В службата устройваха тържество — празник на фирмата. Джоузи имаше повод да се поиздокара.

Не бе сигурна дали наистина й се ходи, трябваше да намери и гледачка за майка си, но накрая реши да опита. Джоузи обичаше събиранията, дори неотдавнашните душевни травми не бяха убили съвсем вкуса й към живота. Реши да отиде — щеше да си пийне, да потанцува, да прекара вечерта като човек.

После съжали за решението си. Макар да работеше във Външнотърговския отдел, бяха я сложили да седне с младоците от компютърната поддръжка. Сигурно са се бояли, че сред възрастните ще й е скучно. Тия голобради типове през цялото време дърдореха само за компютри, видеоигри и алкохол. Джоузи се отегчаваше в празничната си рокля, искаше й се да си тръгне, но реши да остане за танците.

Изведнъж на другия край на масата настъпи оживление. Двама хлапаци бяха извадили джобни комплекти за шах с магнитни дъски. Един от по-възрастните компютъристи — сигурно наближаваше трийсетака — запротестира, колкото за очи, но явно му бе приятно. Наоколо започнаха да скандират: „Мик-лош, Мик-лош“. Покриха главата му с нечие сако и за по-сигурно го привързаха с вратовръзка. Дъските бяха наредени и готови. От вътрешността на сакото се чуха протести. Явно опакованият се жалваше, че с вързана глава не може да пие. Околните се смилиха и му отвориха пролука, така че да си намира устата, без да гледа. Той обаче не миряса и продължи да ломоти нещо. Изведнъж на срещуположната страна на масата се освободи място и Джоузи се озова срещу него.

— … играя с хубава жена — тъкмо казваше той.

— Много съм слаба на шах — запротестира тя.

— Аз играя без коне — изломоти сакото.

— Нямам дъска — отбеляза Джоузи и се огледа. Хлапаците от двете й страни, които първи се бяха сетили да измъкнат дъските си, явно нямаха намерение да й отстъпят едната.

— Аз играя срещу тримата — предложи сакото. Пред Джоузи се появи лист хартия, който набързо бе разделен на квадрати; измайсториха й и комплект хартиени фигури. Наоколо продължаваха да скандират „Мик-лош, Мик-лош“.

— Ние ли започваме? — запита маскираният. — Пешка на де четири и трите пъти.

Джоузи огледа дъската си. Наистина не разбираше много от шах, но нямаше да се остави да я победи някакъв хлапак със завързани очи, пиян и при това без коне. Тя също премести пешката пред дамата си и погледна към другите двама играчи. Хлапаците от двете й страни вече бяха направили ходовете си и ги обявиха гласно. Тя счете за нужно да стори същото.

— Преместила съм пешка с две квадратчета напред — обяви тя. — Тази пред дамата.

— Миклош Кодай — отвърна оня. — Офицерска пешка на еф три и за тримата. Много ми е приятно.

Под сакото се промуши чаша вино и след секунда излезе празна.

— Джоузефин Градли — отвърна тя. — Приятно ми е.

Околните местеха фигурите на Кодай вместо него; някои подсказваха на Джоузи как да играе. Тя послушно местеше фигурите си и оставяше на други да обявяват ходовете й на Кодай на шахматен език. Той невъзмутимо играеше на трите дъски, но само при Джоузефин се спираше да помисли, тъй като играеше без коне.

— Ще преместя офицера — предложи Джоузи.

— По-добре пази топа — посъветва я Кодай. — Иначе мога да го взема.

— Аз пък си мислех, че това ми е топът — оправда се тя. — Тия хартиени фигури не са много ясни.

Оправданието й не вървеше за пред съперник, играещ с вързани очи, но Кодай великодушно махна с ръка.

— Къде си се учил да играеш?

— Офицер взима топа — каза Кодай на единия от хлапаците. — Шах. Ами вкъщи.

— Къде е това?

— Секешфехервар.

— Значи не си лондончанин — отбеляза Джоузи. Засега той й правеше много по-слабо впечатление, отколкото играта му.

— До езерото Балатон — уточни той. — Ти си на ход.

— Мога ли да местя топа? — плахо попита тя.

— Не. Офицерът държи твоя цар в шах. Това е в Унгария.

— Тук има чиния с хапки, ако искаш.

— Не-не. Само пия. Унгарец съм.

— Тогава ще ти взема пешката.

— Така е по-добре. — Миклош се обърна към единия от хлапаците: — Мат в три хода.

— С какво се занимаваш тук?

— Аз разбирам от три неща: шах, алкохол и компютри. В Унгария бях едва на осмо място, преди време на шесто. Ако живея в Италия, ще съм шампион, но в Унгария… — Вдигна рамене. — Трудно се изкарва препитание само с шах и алкохол.

— Значи избра компютрите. — Джоузи отпи полека от виното си. Чашата й бе едва до половината, а през това време четири пълни чаши се бяха излели в сакото. — Мисля, че ще ти взема топа.

— А пък аз мисля, че ще ти взема дамата.