Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Money Makers, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Дамянов, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- 1343alex (2015 г.)
- Корекция и форматиране
- vesi_libra (2017 г.)
Издание:
Автор: Хари Бингам
Заглавие: Наследството на Градли
Преводач: Боян Дамянов
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Националност: английска (не е указана)
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-8240-99-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1955
История
- — Добавяне
14
В службата устройваха тържество — празник на фирмата. Джоузи имаше повод да се поиздокара.
Не бе сигурна дали наистина й се ходи, трябваше да намери и гледачка за майка си, но накрая реши да опита. Джоузи обичаше събиранията, дори неотдавнашните душевни травми не бяха убили съвсем вкуса й към живота. Реши да отиде — щеше да си пийне, да потанцува, да прекара вечерта като човек.
После съжали за решението си. Макар да работеше във Външнотърговския отдел, бяха я сложили да седне с младоците от компютърната поддръжка. Сигурно са се бояли, че сред възрастните ще й е скучно. Тия голобради типове през цялото време дърдореха само за компютри, видеоигри и алкохол. Джоузи се отегчаваше в празничната си рокля, искаше й се да си тръгне, но реши да остане за танците.
Изведнъж на другия край на масата настъпи оживление. Двама хлапаци бяха извадили джобни комплекти за шах с магнитни дъски. Един от по-възрастните компютъристи — сигурно наближаваше трийсетака — запротестира, колкото за очи, но явно му бе приятно. Наоколо започнаха да скандират: „Мик-лош, Мик-лош“. Покриха главата му с нечие сако и за по-сигурно го привързаха с вратовръзка. Дъските бяха наредени и готови. От вътрешността на сакото се чуха протести. Явно опакованият се жалваше, че с вързана глава не може да пие. Околните се смилиха и му отвориха пролука, така че да си намира устата, без да гледа. Той обаче не миряса и продължи да ломоти нещо. Изведнъж на срещуположната страна на масата се освободи място и Джоузи се озова срещу него.
— … играя с хубава жена — тъкмо казваше той.
— Много съм слаба на шах — запротестира тя.
— Аз играя без коне — изломоти сакото.
— Нямам дъска — отбеляза Джоузи и се огледа. Хлапаците от двете й страни, които първи се бяха сетили да измъкнат дъските си, явно нямаха намерение да й отстъпят едната.
— Аз играя срещу тримата — предложи сакото. Пред Джоузи се появи лист хартия, който набързо бе разделен на квадрати; измайсториха й и комплект хартиени фигури. Наоколо продължаваха да скандират „Мик-лош, Мик-лош“.
— Ние ли започваме? — запита маскираният. — Пешка на де четири и трите пъти.
Джоузи огледа дъската си. Наистина не разбираше много от шах, но нямаше да се остави да я победи някакъв хлапак със завързани очи, пиян и при това без коне. Тя също премести пешката пред дамата си и погледна към другите двама играчи. Хлапаците от двете й страни вече бяха направили ходовете си и ги обявиха гласно. Тя счете за нужно да стори същото.
— Преместила съм пешка с две квадратчета напред — обяви тя. — Тази пред дамата.
— Миклош Кодай — отвърна оня. — Офицерска пешка на еф три и за тримата. Много ми е приятно.
Под сакото се промуши чаша вино и след секунда излезе празна.
— Джоузефин Градли — отвърна тя. — Приятно ми е.
Околните местеха фигурите на Кодай вместо него; някои подсказваха на Джоузи как да играе. Тя послушно местеше фигурите си и оставяше на други да обявяват ходовете й на Кодай на шахматен език. Той невъзмутимо играеше на трите дъски, но само при Джоузефин се спираше да помисли, тъй като играеше без коне.
— Ще преместя офицера — предложи Джоузи.
— По-добре пази топа — посъветва я Кодай. — Иначе мога да го взема.
— Аз пък си мислех, че това ми е топът — оправда се тя. — Тия хартиени фигури не са много ясни.
Оправданието й не вървеше за пред съперник, играещ с вързани очи, но Кодай великодушно махна с ръка.
— Къде си се учил да играеш?
— Офицер взима топа — каза Кодай на единия от хлапаците. — Шах. Ами вкъщи.
— Къде е това?
— Секешфехервар.
— Значи не си лондончанин — отбеляза Джоузи. Засега той й правеше много по-слабо впечатление, отколкото играта му.
— До езерото Балатон — уточни той. — Ти си на ход.
— Мога ли да местя топа? — плахо попита тя.
— Не. Офицерът държи твоя цар в шах. Това е в Унгария.
— Тук има чиния с хапки, ако искаш.
— Не-не. Само пия. Унгарец съм.
— Тогава ще ти взема пешката.
— Така е по-добре. — Миклош се обърна към единия от хлапаците: — Мат в три хода.
— С какво се занимаваш тук?
— Аз разбирам от три неща: шах, алкохол и компютри. В Унгария бях едва на осмо място, преди време на шесто. Ако живея в Италия, ще съм шампион, но в Унгария… — Вдигна рамене. — Трудно се изкарва препитание само с шах и алкохол.
— Значи избра компютрите. — Джоузи отпи полека от виното си. Чашата й бе едва до половината, а през това време четири пълни чаши се бяха излели в сакото. — Мисля, че ще ти взема топа.
— А пък аз мисля, че ще ти взема дамата.