Хари Бингам
Наследството на Градли (62)

5

— За бога, Зак, та ти не си я виждал повече от месец! Тя изпадна в нервна криза, а теб никакъв те няма, когато те потърсим.

— Зает съм, Джоузи. Спя по пет часа на нощ. Нямам никакво време.

— Кое е по-важно за теб, да се мотаеш из Ситито, или да се погрижиш за майка си? Определи си най-сетне приоритетите!

— Приоритетите ми са ясни. Правя същото като Матю и Джордж. И тримата си скъсваме задниците от работа, за да спасим наследството. Веднъж да го получим, всичко ще бъде различно. Не се опитвай да ме караш да се чувствам виновен.

— Матю е в Ню Йорк, Джордж е в Йоркшър. Матю поне се обажда всяка седмица, а Джордж си идва веднъж на две-три седмици. Джордж е беден като църковна мишка, а всеки месец праща пари — повече, отколкото има самият той. Ти живееш на два километра, получаваш банкерска заплата и не се вясваш с месеци, а за пари да не говорим.

Зак запротестира. Той обичаше сестра си и майка си не по-малко от когото и да било другиго, с изключение на себе си. Но тези три години бяха решаващи. На никого нямаше да помогне, ако клечи по цял ден до майка си в Килбърн и й подава носни кърпи. В това време трийсет или четирийсет милиона, които им принадлежаха по право, щяха да се изнижат от ръцете им и да идат в някой приют, за да хрантутят чуждите копелета.

— Виж какво, Джоузи — започна Зак, но сестра му бе затворила. — Добре, много ти здраве — промърмори той.

Нека Джоузефин да си мисли каквото ще. Зак си беше зает. Със Сара се виждаха при всяка възможност. Не чак толкова често, но той се надяваше, че е достатъчно. Бе я посетил в Овъндън Хаус още един-два пъти, дори последния път бе прескочил с коня си едно от препятствията, без да падне от седлото. Тя все така му се присмиваше на ездата, но лорд Хадърли му бе заявил, че от него ще излезе голям рибар. Зак желаеше Сара с цялото си същество, докато тя сякаш не забелязваше това. В душата му бушуваха алчност, похот и безсилие.

Освен това беше много зает и с пряката си работа. Понастоящем работеше по три отделни сделки с електродобивни компании под ръководството на Ейми-Лу Мазовиецки. Ако и трите приключеха успешно, щеше да спечели за банката пет и половина милиона долара. Само още половин милион, и щеше да изпълни квотата си на вицепрезидент за първата година. Мазовиецки беше много доволна и все му пробутваше най-тлъстите сделки. Шест милиона нямаше да му се опрат.

Но целта на Зак не бе просто да спечели тия шест милиона. Искаше да го поканят за съдружник, а за това трябваше да направи впечатление на шефовете. Мазовиецки му бе казала, че негласната квота за приемане на нови съдружници бе трийсет и пет милиона, но тя се отнасяше за дългогодишни служители, които банката познаваше добре. Ако Зак искаше през следващите две години да стане съдружник, той трябваше наистина да направи нещо изумително. Трийсет и пет милиона бяха дребна работа, той бе решил да изкара седемдесет. Веднъж да им сложи седемдесет милиона на масата, нямаше как да му откажат.

Мислите му го поведоха към непосредствените му задачи. На малкото табло пред бюрото му бяха забодени с карфица две имена. Забравил напълно за Джоузи, Зак се захвана за работа.