Хари Бингам
Наследството на Градли (14)

12

Първа стъпка: събиране на информация.

Матю се бе заровил в компютърната база данни на банката. Издирваше всякакви материали, отнасящи се до европейските срещи на високо равнище от последните десет години, както и статии и коментари от европейската преса преди и след всяка такава среща. После премина към информацията за движението на пазарите на ценни книжа около теза дати. Накрая намери доклади по темата, публикувани от основните инвестиционни банки — общо се събираха около трийсетина доклади; всеки по няколко страници. Достъпът до тази база данни се заплащаше по двайсет и пет долара на страница, така че за час и половина той навъртя сметка от около 2 000 долара. Не че му пукаше, пък и едва ли някой щеше да забележи. След като само от една валутна сделка, дори и дребна, банката можеше да спечели или да загуби 5 000 долара, само глупаците се бореха за икономии.

Наближаваше четири следобед и на бюрото на Матю се бе натрупала огромна купчина хартия от която не бе успял да прочете почти нищо. Той запрелиства припряно отпечатаните страници. Повечето бяха плява, но сред плявата имаше безценни зрънца информация, които за нищо на света не биваше да пропусне. Прехвърли всички документи и от голямата купчина остана значително по-малка, която трябваше да прочете много по-внимателно. Започна да пресмята. Отпечата диаграми. Проследи движението на пазарите на облигации, валута и акции. Класира срещите на върха по една дузина критерии, като всеки път се връщаше на получените цифри, търсейки някаква закономерност. Към единайсет вечерта вече знаеше какво трябва да каже. Знаеше също и как точно трябва да го представи, за да убеди една публика, която разбираше от тези неща много повече от него.

Наля си още кафе и започна да структурира презентацията си. Тя включваше дузина диапозитиви, пет приложения с около шейсет диаграми и още две приложения с най-значимите статистически данни и коментари върху тях, които бе успял да изрови. Целият документ бе около 120 страници. Уморен, Матю пристъпи към факса. Беше един и половина през нощта. До момента бе работил двайсет и два часа непрекъснато.

Написа заглавна страница и набра номера на Д’Авиньон. Факсът позвъни няколко пъти, след което почна да придърпва страниците една по една пред сканиращото устройство. Матю се запъти да си налее още кафе. Машината явно не беше в ред, защото кафето имаше вкус на метал. Матю надигна чашата и я изпи до дъно.

Когато се върна при факса, той бе спрял. Бавно се отпечата съобщение за грешка. Отсрещната машина бе останала без хартия. Докато станеше време офисът на Д’Авиньон да отвори и да я заредят, щеше да е твърде късно. По дяволите! Опита на друг номер, който, изглежда, се намираше наблизо. Минаха пет страници, после факсът пак засече. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Вече наближаваше два часът, значи в Париж бе три сутринта.

Матю бързо претегли възможностите. Нямаше голям избор. Преснима цялата презентация и остави втория екземпляр на бюрото на Макалистър с кратка бележка, която надраска на ръка върху заглавната страница. После излезе на улицата и спря такси.

— Закъде, приятел? — залита шофьорът.

— За Париж — отвърна Матю. — Рю дьо ла Колон.

Стигнаха до Париж точно за четири часа, което едва ли би било възможно, ако шофьорът не бе убеден, че ограниченията на скоростта не важат за френските пътища. Докато навън се зазоряваше и френският пейзаж прелиташе край прозорците на колата, Матю използва времето, за да подремне.

Влязоха в Париж преди сутрешните задръствания и колата спря пред елегантния офис на банка „Мадисън“. Матю каза на шофьора да чака и се втурна вътре.

Д’Авиньон току-що бе пристигнал и леко се стресна, когато Матю му се яви лично. Извини се за оставения без хартия факс и покани Матю да седне. Матю му подаде презентацията, Д’Авиньон набра номера на Макалистър и конферентният разговор започна. Матю им обясни устно какво бе свършил. Очакваше разговорът да продължи около двайсет минути, от които една трета, или кръгло седем минути, бе неговият дял да говори. В таксито бе репетирал въведението си поне десет пъти, докато сънят го обори някъде преди Лил.

Чувстваше се уверен в изводите си. Всички данни сочеха, че след няколко дни мрачни журналистически пророкувания за края на света (или за преждевременно идване на милениума) пазарите на облигации щяха просто да забравят за срещата на върха. Матю цитира съответните данни в подкрепа на тезата си и формулира кратко заключение. Говори без прекъсване точно шест минути и половина. Зададени му бяха няколко въпроса по отделни детайли, докато Макалистър и Д’Авиньон прелистваха всеки своя екземпляр от презентацията. Нито един от двамата не оспори тезата на Матю. След кратка дискусия относно това как фирмата най-добре да изиграе картите си, Д’Авиньон затвори телефона. Той благодари на Матю и без особена охота го покани да разгледа сградата. Матю отказа. Д’Авиньон изглеждаше облекчен и без повече да погледне към госта си, се втурна към телефона, за да отговори на позвъняване от Милано. Матю се спусна по стълбите към очакващото го такси. Колата запълзя през набъбващия уличен трафик на север, към Кале и Лондон.

Когато се върна на бюрото си, очакваше го порицание.

— Значи така, отиваш в Париж на закуска, пък не се сещаш да донесеш по един кроасан! — оплака се Луиджи. — Добре, че вчера казах на Биг Мак да те уволни.

— А и толкова пари да потрошиш — включи се и Жан-Франсоа. — Според мен фирмата не бива да плаща за таксита извън Лондон, така че ти ще си платиш, нали така, Матео?

— Не знам дали ще мога да си го позволя. Биг Мак още не ми е казал дали съм назначен.

Матю погледна към офиса на Макалистър. Опитваше се да отгатне дали моментът е подходящ. Вратата бе затворена, вътре бе тъмно. Луиджи проследи погледа му.

— Биг Мак е в отпуск, Матео. Тая сутрин дойде само за час-два. Ще се върне следващия понеделник.

От напрежение на Матю не му бяха останали сили да се притеснява за себе си. Сега изведнъж положението се промени. Той гледаше втренчено празния офис на шефа. Още цели десет дни, преди да разбере какво го чака. Десет дни, а дотогава нямаше да знае дали се бори за своя милион, или се е препънал на първото препятствие. От страх и нерви за 24 часа сигурно бе получил язва на стомаха. Извърна се, нещастен и смазан. В този момент парче геврек профуча във въздуха и го улучи по тила. Луиджи.

— Ей, колко време още да те чакаме да ни донесеш капучино!