Хари Бингам
Наследството на Градли (7)

5

Четвъртък сутрин. Червените цифри на електронните часовници показват часа в основните финансови центрове на света. По стенното информационно табло се изписват непрекъснато нови и нови съобщения, а мекото сияние на компютърните екрани разпръсва полумрака. От време на време в тишината звънва телефон. Ако не се смятат сутрешните чистачки в залата няма никого; никой не следи втренчен екраните на компютрите и не вдига телефона. Никой, освен Матю. Часът е 5.15 сутринта.

Матю бе прикрепен към група от четирима дилъри, занимаващи се с по-маловажните европейски валути — швейцарски франкове, италиански лири, датски гулдени, шведски крони, испански песети и някои други. Общо четиримата притежаваха шест паспорта, владееха тринайсет езика, а ги обединяваше обща страст към валутната търговия.

Длъжността на Матю бе да оказва на групата необходимото съдействие — да прави справки, да пресява информация, да пресмята по таблици, да изпълнява дребни поръчки и да купува кафе. Засега главно и почти единствено вършеше последното. И тъй като сам не понасяше помията от кафемашините, по четири пъти на ден отскачаше до кафенето бутик „Блу Маукгън“, което предлагаше най-божественото капучино в света по 1,80 лири чашката. Ако не беше тази му функция, към която бяха привикнали, четиримата дилъри отдавна щяха да са уволнили Матю. И без това шансовете му за оцеляване вече клоняха към нула. Както обичаше да казва Луиджи Кунеберти, италианецът търгуваше швейцарски франкове и италиански лири, „Матео, ние теб ще те вземем на работа, когато Италия плати външния си дълг и лирата стане по-силна от долара“.

Време беше това положение да се промени.

Всички банки получават една и съща информация от „Ройтерс“, „Блумберг“, „Телерейт“. С натискането на няколко клавиша тя стига до милиони компютри по света. Данните се актуализират всяка секунда, новините се съобщават в реално време. Не информацията е решаваща, а преценките и решенията, които се вземат. А правилното решение изисква верни факти, поднесени в подходяща форма и време.

Матю се захвана за работа. Той прегледа нощните новини от „Ройтерс“, отпечата списък на заглавията, както и пълния текст на няколко новини, които му се сториха по-важни. После се обади в основните офиси на банката в Далечния изток — в Токио, Хонконг, Сингапур, Сидни. Някои от пазарите бяха спокойни, други не. След всеки телефонен разговор си водеше подробни записки.

След това излезе на улицата до будката за вестници и купи осем европейски ежедневника плюс европейското издание на „Уолстрийт Джърнъл“. Не владееше никакъв друг език освен английски, но след многобройни скиваканции в Куршевал и Зермат, запои в баровете на Тоскана и Майорка и флиртове с безчет момичета по всички тези места той беше в състояние да разбере за какво в общи линии става дума. Изряза всички статии, които му се сториха по-интересни, и ги прибави към набъбващата купчина хартия на бюрото си.

Погледна часовника. Беше 6.40 часа сутринта. Имаше още много работа, а времето напредваше. Подреди материалите и ги преснима на машината в пет комплекта — по един за четиримата си колеги и един за себе си.

Докато страниците се копираха, Матю си даде сметка за три неща.

Първо, откакто го бяха наели на стаж в банката, той бе научил много, макар да не си даваше зор. Второ, количеството информация, от която можеше да черпи, беше практически неограничено. Днешното му усилие бе само началото. И трето, до края на летния му стаж оставаха само осем седмици. В края на тези осем седмици той трябваше да убеди „Мадисън“ не просто да го назначи за постоянно, но да стори това още преди да е завършил образованието си. Такова нещо не се бе случвало никога преди. Но ако „Мадисън“ му откажеше и той се видеше принуден да възобнови следването си в Кеймбридж през октомври, това щеше да означава провал в изпълнението на бащината му воля още преди истински да е започнал.