Хари Бингам
Наследството на Градли (87)

3

Тази година Коледа е изместена по важност. Наистина, милиони пуйки са били изклани както всяка година; разпнати Дядо Коледа висят под сводовете на търговските комплекси в Япония; както винаги децата чупят новите си играчки за броени минути, а после цяла вечер седят и плачат, докато бащите им пият повече от обикновено, а майките похапват в кухнята второ парче торта. Коледните традиции се спазват най-стриктно, но Коледа не е най-големият празник на сезона. Докато пуйките се пекат, хората си мислят за отиващия си стар век и за раждането на новия.

Съзнанието на политиците е изцяло запълнено от предстоящото събитие. В църквите само за това се говори. На телевизионните водещи, на продавачите в магазините, на минувачите по улиците — на всички само това им е в устата. Програмата на телевизията е по-банална от всякога, разговорите в студиото по-глупави от когато и да било. Нищо. Колкото по-тъпо, толкова по-добре. Хората не искат да обременяват мозъците си със сериозни теми, те искат просто да се посмеят и разтушат, само да не мислят. Никой не обича да мисли, а сега не е и моментът. Старото хилядолетие си отива сред фойерверки и фанфари — от Тайпе до Тихуана, от Петербург до Йоханесбург.

Политиците стоят с кибрит в ръка до фитила на най-голямата ракета, готови да драснат клечката и тържествено да обявят изтеклото хилядолетие за хилядолетие на консерватизма, хилядолетие на народа, хилядолетие на прогреса, на бог знае още какво. Щракат фотоапарати, усмивката застива, пламъчето на клечката лизва фитила и точно в полунощ ракетата се понася към небесата сред гръм и дъжд от искри. Хората пият до вцепенение. Изневерите нарастват в геометрична прогресия. Двеста членове на някоя секта се самоубиват някъде в името на кауза, за която никой не иска да знае. Точно в полунощ из цяла Азия и постепенно из останалия свят компютърните екрани замръзват, самолетите падат като круши от небето, най-голямата предвидима катастрофа в човешката история е на път да се разрази. Причината — някакъв пъпчив младок в компютърните лаборатории на Калифорния не можел да брои до повече от деветдесет и девет. На другия ден всичко си е на мястото, хората се връщат на работните си места с мътни глави и тежък махмурлук. Новият век, новото хилядолетие са настъпили със съдействието на „Алка Зелцер“.

Матю е в Ню Йорк, урежда прехвърлянето на портфейла с облигациите на заместника си и освобождава квартирата. Двамата с Фиона се срещат почти всяка вечер, макар тя все още да се плаши от засилващата се близост помежду им. Матю не я насилва, оставил я е да взима сама решенията си. Все още съжалява за това, което причини на Софи, но си мисли, че само чрез една зряла връзка с Фиона ще докаже сам на себе си, че вече е помъдрял. Времето ще покаже.

Зак е в Овъндън Хаус. Двамата със Сара са много щастливи. Зак се радва, че не му се налага да се разправя с майка си и Джоузи; освен това работите му се нареждат отлично. С хитрост той е успял да се присламчи към данъчния отдел на „Уайнстейн Люкс“. Гилингам вече не може без него. Сделката с „Хадърли Пасифик“ изглежда многообещаваща, а самият той е сгоден за една от най-богатите млади дами в Англия. Дали бракът им ще продължи много след срока, определен от баща му — е, това не може да се каже отсега, но Зак не се тревожи. Ако реши да остави Сара, ще го направи нежно и с внимание. Сара може да си задържи милионите, а той ще се погрижи да не се появят деца. Тя може би ще страда известно време, но ще го преживее. Междувременно Зак ще наследи състоянието на баща си, а може да го поканят и за съдружник в „Уайнстейн Люкс“. Двайсет и първи век за него се очертава добър.

Джордж е в Килбърн при майка си и сестра си. В сравнение с предишната година сега празникът върви добре. Няма пуйка, но ще се задоволят с пилешки шницели. Хелън се радва на спокойствието и вниманието на децата си. Говори бавно, но без грешки и дори настоява да помогне в кухнята. Не че от помощта й има нужда или допринася кой знае какво, но е добър знак.

— В състоянието й има още какво да се желае — тихичко споделя Джоузи с брат си. — Тя сякаш се притеснява, че може да се подобри.

Джордж си плаща заплата от лятото, та всеки месец една прилична сумичка се влива в сметката на Джоузи. Сега е малко по-лесно да се наеме дневна гледачка за майка им, макар това да не решава изцяло проблема. Джоузи и Джордж се съвещават какво още може да се направи. Джордж им е отправил постоянна покана да го посетят в Йоркшър, но и двамата си дават сметка, че майка им ще се чувства още по-притеснена в чужд дом. Джоузи споделя, че нито Зак, нито Матю й пращат пари, и Джордж я пита какво ли правят тия двамата.

— Правят се на важни — казва Джоузи и двамата се засмиват. — Как върви фабриката? — пита тя.

Джордж вдига рамене.

— Кретаме някак. Шансът да не фалираме до няколко месеца е едно към три.

— Толкова ли е зле положението?

— Толкова.

— Значи спасението няма да дойде от теб?

— Няма начин, Джоузи. Просто няма как да стане. — Джордж се смее.

Тримата ядат пилешките си шницели и гледат телевизия. Тъкмо топят водещия телевизионното състезание в нещо, което се нарича „кремът на хилядолетието“. Джордж премества канала и започват да гледат някакъв стар филм.

— Как е любовта? — пита Джоузи.

— По-замряла от заявките на клиентите ни — шегува се Джордж. Той разказва на сестра си за Кики и Вал, за това как Вал все още не му говори, освен по служба. Джоузи слуша съчувствено; тя разбира Вал, но все пак прегръща брат си.

— Изглежда ми свястно момиче.

— Надявам се, че на теб ти върви повече в любовта — казва Джордж.

Сестра му леко се изчервява.

— Имам нещо като приятел. Унгарец, работи при нас.

— Добре звучи. Циганска кръв, а? Темперамент и тъй нататък.

— Не позна. Той мрази циганите.

— Ще ни запознаеш ли?

— Не знам. Той е забавен, но… като че ли не е много възпитан. Аз самата не знам доколко са ми сериозни намеренията.

На Джоузефин нещо не й се говори по въпроса. Джордж забелязва това и не настоява.

— Не е ли време мама да си ляга? — пита той.

Слагат Хелън да спи. В последно време тя спи с непромокаемо бельо заради напикаването; на Джордж му е неудобно, но все пак помага да я приготвят. Хелън измънква нещо, което Джордж си превежда като: „Извинявайте, че ви създавам проблеми“, но в края на напрегнатия ден говорът й е завален, така че не е сигурно какво иска да каже. Джордж и Джоузи слизат отново в дневната, гледат още малко телевизия и пият нес кафе без кофеин.

— Как си с работата? — пита Джордж.

— Не е зле. След Нова година се местя на нова длъжност. Назначават ме в Отдела за парични преводи. Ще се занимавам с междубанкови разплащания.

— Парите повече ли са?

— Всъщност не. Но работата е по-добра. Освободи се място, пуснаха вътрешна обява, подадох молба и ме одобриха.

Джордж е леко изненадан. Джоузи все се оплаква, че не й стигат парите, а сега приема да работи при по-ниско заплащане. Е, какво пък. Тя е голямо момиче и си знае най-добре. Права е, че Зак и Матю биха могли като нищо да плащат за гледачка на Хелън. Защо все Джоузи да се жертва?

— Браво. Какво значи междубанкови разплащания?

— Ами техническо уреждане на трансфери на големи суми пари. Административна работа, доста скучна всъщност, но все някой трябва да я върши.

— Брей, а не можеш ли незабелязано да прехвърлиш неколкостотин хиляди по сметката на „Гисингс“? Няма да ни навредят.

— Ще видя какво може да се направи.

Двамата гледат още малко телевизия, измиват чашите от кафето и всеки отива да спи.

До срока на Бърнард Градли остават още 571 дни. Почти половината от срока вече е изтекъл.