Хари Бингам
Наследството на Градли (154)

2

Матю също беше щастлив. Една вечер след работа бе заварил Фиона, сияеща от радост, по пеньоар — нещо, което се случваше изключително рядко. Още не бе прекрачил прага, когато тя го сграбчи между краката и го помъкна към всекидневната. Цялата стая бе пълна с бели цветя — рози, карамфили, лилии, хризантеми, орхидеи, дори бял люляк. Всички вази, кани и по-високи чаши бяха заети с цветя. Съдове с цветя заемаха всяка маса, лавица и друга равна повърхност в къщата. Въздухът бе изпълнен с тежък аромат. На масата имаше малка кутийка с герба на „Аспри & Гарард, кралски бижутери“.

— Готова съм, Матю. Най-после наистина съм готова — каза тя.

Матю я хвана за ръката и падна на колене.

— Любима моя Фиона — каза той — ще се омъжиш ли за мен?

Тя не му отговори направо, но докато се целуваха, диамантеният пръстен от кутийката като по чудо се озова на безименния й пръст. Бяха сгодени.

Матю бе загубил един милион лири и възможността за всякакви претенции към състоянието на баща си. Беше го яд, разбира се, но не чак толкова. Беше неизказано щастлив, че се бе отървал от Билиъл, че нямаше повече тайни от Фиона и „Мадисън“; доволен беше, че в резултат от цялата история бе успял да се докаже, не на последно място и на самия себе си, като професионалист. Кариерата му едва започваше, щеше да заслужи още много премии, а сега, когато цялото му внимание бе погълнато само от пряката работа, щеше да се усъвършенства още повече като дилър. След време се надяваше да стане изпълнителен директор като Фиона и тогава двамата щяха да имат много пари. Надяваше се също, че един ден може би и Джоузи ще му прости, ще му върне милиона, а може дори да му даде и част от акциите си. Тогава наистина щеше да бъде богат. Матю не бързаше — всяко нещо с времето си.