Хари Бингам
Наследството на Градли (11)

9

Къде се намираше Джордж? Какво се опитваше да направи? Въпроси, на които сам нямаше отговор. Знаеше само, че е някъде из Корнуол. Колата му бе паркирана в една отбивка на шосе А30, недалеч от Бодмин Мур. Беше късна августовска вечер и Джордж наблюдаваше как бледосиньото сияние на здрача постепенно отстъпва място на черно, осеяно със звезди небе.

В колата жужеше някакво насекомо, което Джордж откри едва когато го ухапа. Свали облегалката назад. Не се отвори много място. Лотусът еспри не бе конструиран за спане сред природата, особено на едри мъже, както напоследък Джордж бе имал много случаи да се убеди. Но първият му и единствен засега опит да преспи на палатка бе завършил с провал — лятната буря го бе измокрила до кости, затова предпочиташе да се свие в тясното купе, отколкото пак да рискува.

Затвори очи с надеждата, че ще заспи. Безуспешно. Неудобната поза безмилостно му напомни за мекото пухено легло. Недалеч от колата се чу пронизителен рев на животно. Джордж си припомни някакъв репортаж по телевизията за бродеща из тия места пума. Сигурно още не я бяха хванали. Дали напада паркирани лотуси, помисли си той и вдигна прозореца за всеки случай.

Тъкмо се сгуши на седалката, и насекомото пак го откри. Самият Джордж не можеше да види нападателя си, само слепешката се пляскаше с ръце. Напипа копчето на лампата, светна и няколко минути се сражава с нахалния малък хищник. За оръжие му служеше навит на руло брой на „Файненшъл Таймс“, който се валяше под седалката.

Докато лампата светеше и вестникът бе още в ръката му, Джордж погледна отново познатата страница. Дребни карета с обяви, повечето от които вече задраскани със син маркер. Утре щеше да продължи с останалите, после щеше да си купи следващия брой и така нататък, докато и последните му пари свършат и заседне някъде на волана на своя лотус, без да може да му налее дори галон бензин.

Зак и Матю можеха да се шегуват колкото си щат за неговите богати приятели, но Джордж по-добре от тях познаваше правилата на тази тайфа. Ако искаш да те приемат, трябва да си платиш с пари, ако си богат, или с тялото си, ако си млад и хубав. Джордж нямаше нито едното нито другото. Щом разберяха, че портфейлът му е празен, щяха да го изхвърлят като демодирана шапка. Той предпочете сам да се оттегли.

Хвърли вестника на пода. На телефонния секретар в апартамента бе открил три съобщения от сестра си и едно от Кики. И двете му липсваха много.

Загаси лампата и се опита да заспи.