Хари Бингам
Наследството на Градли (110)

2

С времето бе започнало да им се струва неоправдано уроците по програмиране да се провеждат все в дневната, а тези по секс — в спалнята. Опитали бяха секс и в дневната, но подът не е много подходящо място за продължително залежаване, така че се върнаха в спалнята, като този път взеха и компютъра. Лежаха наопаки на леглото, тъй като откъм долния край нямаше табла, та можеха да разположат компютъра на малката масичка. Така можеха да се любят и да пишат програми, без дори да сменят позата.

Тази седмица Джоузефин имаше за домашно да напише програма, с която да се мести конят по шахматната дъска, без да излиза от очертанията на дъската и без да настъпва останалите фигури. Тя вкара дискетата и отвори файла.

— Бягай, конче! — извика Джоузи и фигурката заподскача по екрана, както бе програмирана. Кодай погледа няколко секунди, като сверяваше спазването на условията на задачата и правилата на играта.

— Много добре — каза той. — В моя отдел има хора, които не могат да справят се с такава задача.

— Значи съм гений! — подразни го Джоузи.

— Значи аз съм много добър учител — отвърна й той.

Докато конят подскачаше по екрана, идеята за сливане на спалнята с учебния център за пореден път доказа предимствата си. След няколко минути и двамата се претърколиха по корем и Кодай посегна към клавиатурата, за да остави коня да си почине.

— Домашното за следващия път ще бъде по-трудно. Ти трябва да внасяш вирус в Белия дом или да нареждаш на Пентагон да окупира Канада.

— Само приказваш, Миклош! Ти пък кога си можел да направиш подобно нещо?

— Аз съм на страната на противник.

— Ти сега не си на работа, пък и никога няма да работиш за Пентагона.

— Пентагон много труден. Аз не мога да прониквам в Пентагон.

— Истински мъж — каза Джоузи. — Само приказки.

— Не, не само приказки. Обаче не и Пентагон. Нещо по-лесно. Служба за имиграция и натурализация, американските данъчни служби?

— Да не би да искаш да кажеш, че можеш да проникнеш в данъчните служби?

— Може би. Отдавна не съм опитвал там да проникна. Но първо вино.

— И нещо за ядене — извика Джоузи към отдалечаващия се задник на приятеля си. — Умирам от глад.

— Първо храна, после вино, после ние ставаме хакери.

Тази вечер не успяха да проникнат в данъчните служби на САЩ. Нито на следващия път. Но Кодай се заинати и след две седмици, при поредната им среща, завлече Джоузи направо в спалнята. Преди още да се бе съблякла, пръстите му набраха на клавиатурата серията от кодове и пароли, с която се получаваше достъп до компютрите на данъчните служби.

— Моля, красива госпожице.

— Миклош! Колко време ти трябваше, за да откриеш кода?

Кодай не каза нищо, но бледото му лице бе станало още по-бледо, а под очите си имаше сенки. В долния ляв ъгъл на екрана примигваше надпис: „Ниво на обезопасеност — първо“.

— Първо ниво най-високото ли е? — попита Джоузи.

— Най-ниското — отвърна Кодай. — Нищо, важното е веднъж да проникнеш.

— Истински мъж — подразни го Джоузи. — Само приказки. — Тя се засмя и се гушна гола до него.