Хари Бингам
Наследството на Градли (133)

2

Матю бе изправен пред морална дилема: докъде беше готов да стигне в името на милиона?

Борсовите измами с поверителна вътрешна информация са в известен смисъл разбираеми, ако не и простими. Това, което Матю не понасяше, бе чувството на страх, че ще го хванат, и принудата да лъже и да се крие. Ако имаше стопроцентова гаранция, че никога няма да бъде разкрит, щеше да прави такива сделки всеки ден, докато спечели нужните му пари или докато сам реши да престане.

Да измами Фиона? Не. Само това не, особено след историята със Софи. Матю съзнаваше, че на моменти доверието й в него бе застрашено от нечистите му сделки, но той се бе заклел, че никога няма да я предаде съзнателно, дори за всичките пари на баща си. Връзката му с Фиона беше над всичко.

Между черното и бялото има стотици нюанси на сивото. Гълъбово, сребристо, ледено, пепеляво, стоманено, барутно, антрацитно сиво. Идеята на Билиъл бе твърде далеч от светлите тонове на гамата и твърде близо до абсолютния черен цвят, някъде между барутното и антрацитното сиво. Наистина, от нея нямаше да пострада конкретен човешки индивид. И все пак, дори за сина на Бърнард Градли играта има определени правила. И тези правила сега сочеха ясно, че идеята на Билиъл бе дълбоко неморална и погрешна.

Трябваше ли Матю да послуша Билиъл? Правилата казваха „не“. Правилата бяха ясни, но съзнанието на Матю не разбираше това. Матю беше объркан и не знаеше как да постъпи.